За живота, мъжете, старостта и успеха ~ споделено от голямата звезда, която тази година отпразнува 70
(25 years old Cher, photographed by Richard Avedon, 1971)
Напуснах дома си на 16. И ми беше лесно. Майка ми просто ми каза: „За да успееш, не е нужно да печелиш много пари. Живей, раждай деца, не губи вяра в себе си, остани красива и пей, за да има с какво да се прехранваш”.
Всеки от нас сам създава себе си. Просто някои имат по-богато въображение от други.
В живота има много просто правило – ако не можеш да вървиш направо, завий зад ъгъла.
За тялото си мога да убия.
До смърт се боя от бедността. Израснах в бедност и винаги я чувствам у себе си. Това е подобно на огромна жена, която сваля 100 кг и въпреки всичко, дълбоко в себе си пак си остава дебела.
(Portrait of Cher by Arnaud de Rosnay, 1967)
(Cher by Norman Seeff, 1976)
От пластичната хирургия си избрах това – само гърди, нос и зъби – нищо повече.
Няма закон, според който след като навършат 65, хората се хранят с кучешка храна, стават ненужни и набързо умират. В старостта няма нищо толкова лошо, дори заради това, че тя идва при всеки, който я доживее. Но старостта е като враг – по-добре да се договориш с нея, отколкото да влезеш в бой.
Аз съвсем престанах да познавам страната, в която израснах. Навярно, това е най-страшното, което идва с възрастта – усещането, че твоята страна вече не ти принадлежи.
Как мина животът ми? Не се страхувах да поемам рискове и никога не съм се тревожила, кой какво мисли за мен.
Ти никога няма да станеш велик, докато не се научиш да се отнасяш с лекота към моментите, когато изглеждаш глупаво.
(Cher by Joe McNally for People Weekly, 1988 )
(Sonny & Cher, 1960) (Cher and Rob Camilletti, 1988)
(Cher, 1970)
Единственият рожден ден, на който плаках беше моята 40-та годишнина. Когато видях тортата със свещички, очите ми се напълниха със сълзи. Помислих си: „Е, младостта си отиде”. Но на другия ден ме поканиха да участвам във „Вещиците от Истуик”. Мой партньор щеше да бъде Джак Никълсън, и си казах, че всъщност нещата не са чак толкова зле.
Обичам призраците - някои от тях са далеч по-приятни от повечето хора.
Жените – те са незабележимите архитекти на обществото.
Разбира се, момичето може да чака достатъчно дълго, докато в живота й се появи правилният мъж. Но това съвсем не означава, че няма право да запълни времето на очакване с някой неправилен.
Как да се живее? Стани и нека започнат да те уважават, или седни и си остани незабележим. Не прави боклук, не дъвчи дъвка и не се усмихвай, когато минаваш покрай бездомни. И няма значение какво ще бъде след 5 години. Най-вероятно, само любов и страх.
Нищо не ме избавя от лошото настроение, както пътеката за тичане. За разлика от много други утешители, тя никога няма да те подведе.
Днес всеки има айфон, а това значи, че където и да отида, във фейсбук и туитър непременно ще се появи снимка, на която аз изглеждам наистина ужасно.
Снимки: northcountrypublicradio.org, theredlist.com, alux.com
