„Той е роден беден, отиде си богат, но никога никого не нарани по пътя си.“ – Дюк Елингтън

На 4 август 1901 година, в много бедно семейство в Ню Орлиънс, щата Луизиана, се ражда Луис Армстронг  може би най-известният джаз изпълнител на 20 век. Става известен и с прякора си Сачмо, което означава „уста като куфар“ и е музикантът преврънал джаза от регионална танцова музика в популярна форма на изкуство.

Човек с изключително ярка индивидуалност, просто и ясно говорене и въпреки тежката си житейска съдба, изпълнен с вдъхновяващ оптимизъм.  Като внук на роби, животът му започва изключително трудно – бедност и мизерия, разбито семейство и тежка работа от ранна детска възраст. Любовта към музиката и яркият му талант променят живота му завинаги.

Ако някой е бил г-н Джаз, това е Луис Армстронг. Той бе въплъщението на джаза и винаги ще бъде. Той е това, което аз наричам американски стандарт. Американски оригинал.“ – Дюк Елингтън

Когато се смееш целият свят се смее с теб.

Какво е джаз? Човече, ако питаш, никога няма да разбереш.

Има хора, които ако не разбират нещо, просто не може да им го обясниш.

Това, което свирим, е живот.

Всички започваме с до, ре, ми, но трябва да откриеш останалите ноти сам.

Има два вида музика – добра и лоша. Аз правя от добрата.

Музикантите не се пенсионират. Те спират, когато вече няма музика в тях.

Паметта за отминалите неща е важна за джаз музиканта. Отминали неща като възрастни хора, пеещи под лунната светлина в задния двор в гореща лятна нощ или нещо, казано много отдавна.

И папата е бил малко момче, нали знаете.

Правенето на пари не е нещо, което ме вълнува. С тях ще можеш да си купиш една идея по-добра пиячка спрямо някой пияница в ъгъла. Но ще ти втръсне също като следващата ти котка и като умреш ще си същия в гробището като него.

Животът е като тромпета в джазовия оркестър – ако не го надуваш, нищо няма да излезе.

Някои младежи ми казват: „Ей, старче, какво искаш да кажеш с това: „Какъв прекрасен свят!“ (“What a wonderful world”)? Ами всичките войни, които стават? Наричаш това прекрасно? Ами гладът и замърсяването? Те също не са толкова чудесни.“ Е, какво ще кажете да се вслушате в старчето за минута. На мен ми се струва, че не е проблемът, че светът е толкова лош. Проблемът е какво му причиняваме ние и всичко, което казвам, е: вижте какъв чудесен свят би било, ако само му дадем шанс. Любов, душицо, любов. Това е тайната. Ако повече от нас се обичаха един друг, щяхме да разрешим много повече проблеми. И тогава този свят би бил по-добър. Това е, което повтарят всички старчета.

Виждам зелени дървета и червени рози. Виждам ги да цъфтят за мен и теб. И си мисля: какъв прекрасен свят! – пее Армстронг в безсмъртната и умиротворяваща песен „What a Wonderful World”:

Снимки: en.wikipedia.org, allaboutjazz.com, theculturemom.com