„Знам какво съм направил за музиката, но не ме наричайте легенда. Казвайте ми просто Майлс Дейвис.“
Знаменитият Майлс Дейвис е единият от „светата троица“ на джаз тромпетистите, заедно с Луис Армстронг и Дизи Гилеспи. Участва в записите на повече от 100 албума. Седем пъти бива награждаван с Грами. Творчеството му е непрекъснато експериментиране и преходи към различни стилове, на много от които става основоположник -бибоп, модалния джаз, фюжън, куул джаз, хард боп. Той е един от първите в привнасянето на мотиви от фолклорната и класическата музика в джаз музиката. Албумът му „Kind Of Blue“ е един от най-влиятелните и всепризнати албуми в цялата джаз история. Той е и първият джаз музикант на корицата на The Rolling Stone.
Роден е в заможно семейство , в Източен Сейн Луис – един от центровете на афроамериканската култура и още от малък има възможност да се запознае с основните музикални стилове. Още от училище свири на тромпет, но прекрасно владее и пиано, саксофон и китара.
Майлс Дейвис и до днес си остава един от най-влиятелните музиканти на ХХ век. Освен това е и необикновена личност – силна, харизматична, увличаща. Притежава способност да открива талантливи млади музиканти, знае как да ги привлича и ръководи. В късните си периоди често свири с гръб към публиката, за да му е по-лесно да следи и да дава сигнали на другите музиканти. Сам се сравнява с диригентите на оркестрите, които свирят класическа музика. Гениалното му творчество обхваща цели тридесет години, като ехото ясно се долавя и до сега.
Всеки може да свири. Нотите са само 20 процента. Отношението на копелето, което свири, е 80 процента.
Аз искам не да свиря на тромпет, а да говоря. Когато свиря на тромпет, аз всъщност говоря.
В музиката тишината е по-важнa от звука.
Картината е музика, която можеш да видиш и музиката е картина, която можеш да чуеш.
Бъдещето ми започва, когато се събуждам всеки ден. Всеки ден откривам нещо творческо, което да правя с живота си.
Когато създаваш собствените си глупости, човече, дори небето не е границата.
Няма грешна нота. Следващата нота, която изсвириш, определя дали е на място или не.
В импровизацията няма грешки.
Трябва да свириш дълго време, за да си способен да свириш като себе си.
Не свиря, за да ме гледат. Аз съм пристрастен към музиката, а не към публиката.
Аз изпълнявам социална музика – музика на времето, в което живея.
Добрата музика е добра, без значение какъв вид музика е.
Много хора ме питат как се развива музиката в днешно време. Мисля, че се развива в къси фрази. Ако слушате, някой, който има ухо за това, може да го чуе. Музиката непрекъснато се променя. Променя се, поради времената и достъпната технология, материалът, от който са направени нещата като пластмасови коли, вместо желязо. Така че като чуете днес катастрофа, то тя звучи различно, без целия метал да се сблъсква, както през четиридесетте и петдесетте. Музикантите си избират звуци и ги вкарват в свиренето си, така че музиката, която правят, ще е различна.
Музиката стана глупава. Момчетата ми дават мелодии, пълни с акорди. Не мога да ги свиря… Мисля, че движението в джаза не започва със стандартните поредици от акорди, а със завръщането към подчертани мелодични, а не хармонични вариации. Ще има по-малко акорди, но безкрайни възможности, с които да се борави.
За мен и в музиката и в живота всичко опира до стила.
Трябва да имаш стил във всичко, което вършиш – писане, музика, рисуване, мода, бокс.
Мога да кажа дали човек може да свири само, когато го погледна как стои.
Единствената причина да пишеш нова песен е, защото си уморен от старите.
Няма да стане, ако стоиш неподвижно и си в безопасност. Ако някой желае да продължи да създава, то той трябва да е готов на промени.
Никога не трябва да ти е спокойно. Спокойствието е задръстило много музиканти.
Ако не си нервен, значи не ти пука.
Храната прави съзнанието ми мудно.
Белите мислят, че трябва да слагаш етикет на всичко.
Американците не харесват каквато и да е форма на изкуството. Всичко, което харесват, е да правят пари. Те не ме харесват, не харесват Сами Дейвис и който и да е било друг. Харесват Сами, защото може да им изкара много пари.
Не се интересувам дали някой е лилав със зелен дъх стига да може да суингира.
В Европа хората харесват всичко, което правя. Грешките и всичко. Това идва малко в повече.
Не се страхувайте от грешките – няма такива.
Джазът е по-големият брат на Революцията. Революцията го следва.
Познанието е свобода, а невежеството е робство.
Ако жертваш изкуството си за някоя жена или мъж, за някакъв цвят или богатство, не може да ти се има доверие.
Ако не знаеш какво да свириш, не свири.
Музиката е рамката около тишината.
Ако разбирахте всичко, което казвам, щяхте да сте мен.
Снимки: geneseymour.com, artvoice.com, reddit.com
