„Въпреки че е весела, глупостта също води до страдание и болка.“
На 15 октомври 1969 се ражда един от хората, за които казват, че „сякаш не са от този свят“. Със сигурност и този свят нямаше да е същият без него. След всичко, което е сътворил за българското изкуство, Мариус Куркински спокойно може да бъде сметнат за национално богатство.
Много песимистично съм настроен към това как живеем, как е утроен светът, как изведнъж илюзиите се разбиват и наистина остава една празнота.
Голяма задача ми е да не прехвърлям яд, претенции или злоба на друго човешко същество. Това ми е голяма задача, а се ядосвам, че понякога не успявам и обвинявам други хора. Това е грешно и много лошо.
Много е трудно, човек да е безразличен към ритници от хора, на които е дал обувки!
Времето лекува мъката, лекува любовта, връзките – това съм го видял с очите си, но греховете – не.
Ние пред себе си не можем да замълчим за малко и да се вслушаме в някаква друга тишина, в други някакви гласове, очаквайки нещо да ни бъде прошепнато от горе, камо ли това да стане в общуването.
Човек бива оглупяван насила от всичко, което го заобикаля – от обществото, от пътя, който е поел светът. Човек е оглупяван дори с информацията, която получава в огромни количества наготово и хаосът, който тя предизвиква в душата му, е ужасяващ. Той не може да се справи с лакомията към всичко, за което знае.
Аз не знам хората как издържат на тази информация отвсякъде, която ги обстрелва. Те трябва да си пазят психиката от тези атаки, които получават от всички страни.
В днешния свят има толкова много страдание, което не може да не съпреживяваш и на което не може да не съчувстваш, но не може и без изкуство… Казват: "Ама какво се превъзнасяте, хората нямат къщи и няма какво да ядат…" Наистина е така, но и душата иска храна, а тя обитава тялото… Нека не звучи като оправдание, а като твърдо отстояване на това нейно право.
Не се интересувам от партии и политика. Интересувам се само от себе си. Продължавам да правя театър, да се опитвам да създам една малка общност от хора – публика и актьори, които да изпитат най-големия дефицит в днешно време – нежност.
Висшата любов между двама души не може да се задържи за цял живот…
Странно, не искам да звучи високомерно, но има такива моменти, когато това те спохожда, откриваш го – душата на човека има свойството да израства, да се развива.
Леността е много лошо нещо – да оставиш съзнанието си да кисне с мисълта, че няма да се справя.
Страхувам се от случайните неща.
Въпреки че е весела, глупостта също води до страдание и болка.
У всеки човек бушуват страсти. Не искам да мисля за плътското, не искам да мисля за удоволствията, чувствам оправия и душевно спокойствие, когато успея да мина на светлата страна. Искам да живея в смирение и в сериозен труд на сцената.
Спасението дори насила идва. За това гарантирам и свидетелствам. На мен ми се е случвало. По ред причини имах… изпадане надолу. И искаш или не, биваш спасяван.
Има едно голямо Добро. И човекът трябва категорично да го избере. Да се помоли то да му се даде, да го изпълни, да опита поне с всички сили. Да му се даде втори шанс да стане човек, след цялата разруха, която е преживял.
Снимки: novini.bg, jenatadnes.com
