Филмът на Андрей Кончаловски „Рай”, носител на голямата награда от 73-я Венециански кинофестивал „Сребърен лъв”, вече участва в надпреварата за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. „Филмът е посветен на майка Русия и на всички тези жени, които са помагали на еврейските деца по време на Втората световна война”, коментира Кончаловски и благодари на съпругата си Юлия Висоцкая, която изпълнява главната роля в неговата лента.
За Рая, киното и пуканките говори големият режисьор на специална пресконференция в Международния мултимедиен център „Россия сегодня”.
Раят е доста обширно понятие. В Рая понякога вярвам, друг път – не. Мога да кажа, че съм православен будист. Раят започва още докато сме живи – вие може да попаднете в него, ако притежавате хармония вътре в себе си, а по-нататък – не се знае. И слава Богу, че не знаем…
Има толкова места на Земята, където се случват катастрофи и където злото, пременено в дрехите на добро, се опитва да разруши човешкия живот. Не мисля, че някакъв филм може да промени каквото и да било някога. Ако един филм можеше да промени нещо – то тогава и литературата би могла, и изобщо – ние щяхме да живеем в Рая. Толкова велики произведения са създадени, а ние сме все някак далеч… Затова не вярвам, че един филм може да промени нещо глобално.
Защо зрителите ходят на кино? Мисля, че хората се обръщат към произведенията на изкуството, защото искат да се върнат в своето детство. Когато казвам „детство” има предвид, вяра в това, което се случва на екрана. И това детско нещо живее във всеки човек. И когато той вярва, той плаче, смее се, преживява като дете – това е пълно потапяне и съпричастие. Никога не съм виждал нещо по-хубаво от това - детско лице, по време на спектакъл или филм. Ако един филм ви е харесал – не умът ви го е харесал, а сърцето, душата, това, което е трудно да обясниш с думи.
У зрителите на филма „Рай” се ражда въпросът за саможертвата. В сценария има отговор – злото расте само, а за да твориш добро, нужно е някакво божествено чудо.
Изкуството никога не трябва да забравя, че се прави за хора, които и четат. Затова на мен са ми скъпи зрителите, които гледат моите филми, дори те да не са много. Аз също бях погълнат от тенденция за правя филми, които всички биха гледали и харесали. Сега обаче ми е интересно друго – да разговарям с хора, които искат да гледат твърде скучни филми. За обикновения зрител, онова което правим, едва ли е интересно.
Ако някой гениален артист ме попита, искам ли да снимам филм с него, бих му отговорил: „Да, но бих заснел филм не за това, как играеш ти, а за това, как се събуждаш сутрин или се караш със жена си”. Не да играе, а да живее. Това е близък поглед към човешкото поведение. Когато наблюдаваме поведението на животно, винаги ни е интересно, защото то не играе. И в този смисъл, интересно е да наблюдаваме и човешкото поведение.
Има две категории зрители – едни, които ядат пуканки в киното, и други, които не ядат. Аз правя филми за хората, които не ядат пуканки, затова ще се постарая да направя така, че когато се излъчва мой филм, пуканки да не се продават. Рецептите, които ни дават в американските книжки са за това, как се прави продукт, а не произведение на изкуството.
Аз съм егоист, честно го казвам, и самодостатъчен. В определен смисъл, искам да гледам филми само тогава, когато вече е минала година-две и някой каже: „Знаеш ли, дай го видим тоя филм, заснеха го преди две години”. Всеки филм трябва да премине през изпитанието на времето, и тогава може би аз ще го гледам.
Източник: ria.ru
Снимка: L'officiel
Кадри от филма „Рай”, Андрей Кончаловски, 2016, ruskino.ru
