„Казват, че парите не правят щастието. Очевидно става дума за парите на другите.”
Александър Пиер Жорж, Саша Гитри е популярен френски актьор, режисьор, сценарист и драматург. Роден през 1885 г. в Санкт Петербург, Русия, той е син е на знаменития театрален артист Люсиен Гитри. Пленен от сцената още като дете, едва 17-годишен Саша поставя първата си пиеса "Пажът". Драматург-работохолик, Гитри е автор на над сто театрални пиеси, като играе във всяка от тях. Великолепните му импровизации са аплодирани от хиляди зрители, а театралното му творчество е сравнявано с това на Молиер. В комедиите му дребните човешки слабости се вихрят с тънко остроумие и духовитост, и често от театралната сцена се пренасят на екрана. Саша Гитри участва в почти всички свои 33 филми, от които най-известни са "Историята на един измамник", "Дезире", "Баща ми беше прав", "Кадрил", "Деветима ергени", "Отровата", "Приказка за Версай", "Убийци и крадци".
Извън сцената, Саша Гитри се слави като своенравна личност, чието високомерие и чудатост редовно предизвикват сензации и противоречиви коментари. Прословуто е презрителното му отношение към жените, което никак не му пречи да има пет съпруги. Носител на Легията на честта, дори днес Гитри е един от най-често играните драматурзи във Франция.
За парите – откровено и саркастично, изиграно от Саша Гитри.
(Portrait of Sacha Guitry, 1930)
ПАРИТЕ
Най-важното в живота са парите. Без пари щастие няма. Но парите носят щастие само до определена степен. До каква степен, всеки определя за себе си.
Лошо е да не ти стигат парите, но да си богаташ също е лошо. Защото богаташите се оставят да ги скубят на тези, на които парите все не достигат..., а ако не се оставят да ги скубят, са нетърпими.
Безспорно Рокфелер е най-щастливият човек в света не само заради това, че е най-богатият... Безспорно обаче най-бедният човек в света е същевременно и най-нещастният.
Вечно се тормозим за пари.
Този, който разполага с пари, се тормози за своите, този който не разполага, за парите на другите... Това е най-голямото ни главоболие в живота.
Парите, казвам, са най-важното в живота.
Но не са всичко.
Здравето също е важно!
И все пак!
Бихме се поколебали да заложим състоянието си, за да закрепим здравето си, но затова пък не бихме се поколебали да заложим здравето си, за да удвоим състоянието си.
Поне аз така мисля.
Ако на някой достатъчно богат милионер би му хрумнало да предложи петдесет луидора за отрязан пръст от крак, за няма и десет минути би се разорил.
(Още повече, че пръстите на краката са наредени така, че човек като нищо може да отреже два-три наведнъж).
(Sacha Guitry and Geneviève Guitry in My Last Mistress directed by Sacha Guitry, 1943)
Напълно чуждо ми е удоволствието от даването, особено от даването на пари.
(В замяна на това нищо не ми струва да дам ръка, час за среща или стар бастун...)
И което е още по-странно, осмелявам се да твърдя, че не съм скъперник. Осмелявам се, защото съм убеден, че повечето хора са като мене. Разсъждавайки в същия дух си казвам, че тия, които бързат да ви предложат пари на заем, търсят изгода - когато е непочтена, тази изгода се движи в границите от 5 до 50 процента - тоест някакво удовлетворение, което ги прави високомерни.
Това пък ми пречи да изпитвам каквато и да било признателност към тях. Това дори ми пречи да им върна парите...
(Jacqueline Delubac and Sacha Guitry in The Pearls of the Crown directed by Sacha Guitry, 1937)
"Който плаща каквото дължи, забогатява."
Глупости на търкалета!
Това са приказки на доставчик.
Превод от френски: Евгения Динкова
Споделено от: liternet.bg
Снимки: theredlist.com
