„I walk alone
And you know I never felt at home
I'm so hard to please
And I have everything I need”
(A Little Lie Lyrics by Dave GAHAN)
Два опита да си тръгне от този живот, един сърдечен удар и рак. Дейвид Геън очевидно е безсмъртен – поне за феновете му това е безспорна истина. На 9 май хулиганът-проповедник на британската сцена и фронтмен на Depeche Mode навършва 55 години. Отказал ли е наркотиците – да, помъдрял ли е – да, успокоил ли е градуса на напрежение – в никакъв случай. Дейв е Кралят на шоуто, Властелинът на думите, емоциите и революциите, които връхлитат огромната публика на любимите Depeche Mode и ни карат да мечтаем за още от тоя музикален наркотик. Дейв дирижира многохилядните концерти на своята велика група, и да пееш с него и Мартин Гор, е като да получиш благословия от висш духовник. Защото той е всепризнатият Personal Jesus на няколко поколения.
Радостта идва от там, откъдето най-малко я очакваш. Обикновено от просите неща – за мен, когато гледам как синът ми играе баскетбол, или се разхождам из Сентрал Парк, когато всички дървета цъфтят.
За мен винаги е било предизвикателство да гледам към светлината, да търся онези кътчета от сърцето, където има надежда и вяра, и да се опитвам да ги сграбча, вместо да ги разруша. Прекарах много години в опити да съкруша тези чувства на надежда, и със сигурност имах някои постижения.
Отнема дълго време, докато откриеш собствения си глас. По пътя, подражаваш на всички, които са те вдъхновили – в моя случай Джони Кеш, Дейвид Бауи, Джон Лидън.
Със сигурност имам тъмна страна, която може да бъде доста порочна, но всеки от нас има такава.
Когато с Depeche Mode записваме албум никога не е просто. Това е твърде сложен и дълъг процес. Разполагаме с лукса на времето. И не съм сигурен, че това е нещо добро, когато си творец.
Имам нужда да почувствам публиката. Наслаждавам се на чувствата на всички, дошли на концертите ни. И има нещо спиритуално в цялата тая атмосфера. Сякаш ние заедно сътворяваме всичко това.
Когато пея, винаги избирам най-видимото място. Това е много кинематографично и получавам усещане за цялото пространство. Обожавам, когато музиката прави такива чудеса.
'Presence of God' е песен за онова истинско разбиране, когато понякога си излязъл от обувките си, отворил си ушите си и си започнал да чуваш какво се случва около теб - и получаваш отговорите на въпросите, които си задал.
'Enjoy the Silence' – в тази песен наистина има нещо, което е като вечността. И аз никога не съм се уморявал да я изпълнявам, нито пък съм мислил да й придавам нов облик.
Познавате само моята повърхност. Нужни са ми години, за да имам близки отношения с хората.
Аз съм доста пристрастяваща се личност, затова внимавам, когато искам повече от това, от което имам нужда – дори да е шоколад.
Има една част от мен, която иска да бъде грижовен, обичащ баща, но има и друга, която е истинско мръсно животно. И ако не й позволя да излезе, се побърквам.
Често се улавям паднал на колене, молейки се за нещо или на някого, да излезе извън контрол.
Имах няколко срещи със смъртта, където сам избрах да отида. Последната, през 1996 г. преобърна живота ми. И проумях, че не съм безсмъртен. Нямаше голяма бяла светлина, аз просто потънах в тази ужасна тъмнина и един страховит глас вътре в мен каза: 'This is not right.'
Когато съм със съпругата си и имаме романтична вечер, обикновено си представям чаша червено вино, но поръчам чаша газирана вода. Бих предпочел виното, но зная, че няма да се свърши само с една чаша.
Depeche Mode - Enjoy The Silence (Live in Berlin)
Снимки: Austin Music Source - MyStatesman.com, depeche.hu, ThePlace2, The Independent, w-dog.net
