Роден на 1 март 1969 г. в Лас Палмас, Испания
(Javier Bardem, 2012)
Когато се видя на корицата на списание, разбирам, че тоя свят се е побъркал.
Не вярвам в Бог, но вярвам в Ал Пачино. Ако някога звънне телефонът и ме попитат, не бих ли искал да играя с него, струва ми се, че просто ще се побъркам от щастие.
Понякога се питам – защо избрах тая абсурдна професия, а не заминах за Африка да спасявам нечий живот. Н отговорът е много прост – аз съм хипохондрик, а от хипохондриците излизат лоши спасители.
Вярвам, че някога хората наистина са били малки маймунки. В крайна сметка, всяка сутрин, когато се погледна в огледалото, аз приветствам Дарвин. В такива моменти негова правота е особено очевидна.
Нито една награда не може да те направи истински добър актьор. „Оскар” е нужен само затова, да накара зрителите да отидат на кино.
Не карам кола, а на всички около мен това им се струва твърде необичайно. На всички, освен на мен.
Не, аз не съм Брад Пит.
Истинската красота е скрита в грозотата – ето това повтарям на себе си всеки ден.
Не съм поклонник на разкоша. За мен черният хайвер това са две пържени яйца, картофи и шунка. В голяма чиния.
Когато братя Коен ме поканиха да играя в „Няма място за старите кучета“, аз им казах: „Вижте, аз не съм актьорът, който ви трябва – не карам кола, почти не говоря английски и ненавиждам насилието във всичките му проявления.” А те се засмяха и отвърнаха: „Тъкмо затова се обаждаме на теб.”
Всички се подиграваха на прическата ми в „Няма място за старите кучета“, а някои дори ме питаха как не съм се уморил да я нося тая перука-похлупак. А това всъщност си беше моята коса.
Забелязах, че хората, които аз намирам за талантливи – като Милош Форман, Алехандро Аменабар и Уди Алън – те работят на един принцип: не знам какво правя, не знам как го правя, но просто се опитвам да го правя – това е всичко.
В киното главното е историята. Така смятат всички. А на мен ми се струва, че най-важно е как ти разказваш тая история.
В някои моменти си длъжен най-сетне да застанеш зад собственото си мнение. Не бива цял живот да живееш по средата.
Започнах да играя ръгби, когато бях на 9 и продължих, докато станах на 23. Оттогава играта много се промени. По мое време ръгби играеха малки тънки хора, които просто тичаха по полето с топка. Днес те летят като газели и всичко това повече прилича на състезание за машини. Но ръгбито стана по-интересно.
На 20 години всички съжаляваме за това, което сме правили на 14, на 33 съжаляваме за това, което сме правили на 25, а като приближим 50-те почваме да съжаляваме за всичко подред. Ето какво разбрах – майната им на всички тия съжаления!
Снимам се в киното, просто защото нищо друго не умея.
Някой беше казал – разликата между актьора и лудия е, че актьорът разполага с двупосочен билет, а лудият – само с еднопосочен. И аз съм съгласен с това.
Актьорите са като доматите на пазара, защото всеки има цена. И аз съм такъв домат. Но аз съм такъв домат, на който не му пука колко струва.
Баща ми напусна семейството ни, когато бях съвсем малък. Възпитаха ме майка ми и сестра ми. Така че, мога да кажа, че съм получил женско образование.
Харесва ми, когато животът ми доказва, колко маловажно е това, което правя.
Аз пея доста добре – навярно, защото имам дълга шия.
Искам да ме запомнят смеещ се.
Javier Bardem and Cameron Diaz in The Counselor directed by Ridley Scott, 2013
Javier Bardem in Biutiful directed by Alejandro González Iñárritu, 2010
Daniel Craig and Javier Bardem in Skyfall directed by Sam Mendes, 2012
Julia Roberts and Javier Bardem in Eat Pray Love directed by Ryan Murphy, 2010
Javier Bardem, Penelope Cruz, Scarlett Johansson and Woody Allen on the set of Vicky Cristina Barcelona, 2008
Javier Bardem and Johnny Depp in Before Night Falls directed by Julian Schnabel, 2000
Javier Bardem in No Country for Old Men directed by Ethan & Joel Coen, 2007
Javier Bardem in Los lunes al sol directed by Fernando Leon de Aranoa, 2002
Javier Bardem on the set of Goya's Ghosts directed by Milos Forman, 2006
Снимки: заглавна - Javier Bardem by Carlo Allegri, 2012; theredlist.com
