Това, как нашето правителство се отнася към хората като към домашни любимци, е трагедия | Алек БОЛДУИН

На 3-ти април, най-старшият и най-успелият от актьорската династия Болдуин, празнува своите 60. Често груб с медиите, винаги страстен в актьорските си превъплъщения, скандално откровен в изказванията си и верен на чепатия си нрав. Мистър Болдуин, който признава, че преди години е мечтаел за голямата политика, днес с развят печем пародира главния герой на деня – Президента на САЩ Тръмп. Тази великолепна имитация му донесе и престижната награда „Еми” миналата година. Кой да знае, че актьорството и политиката са така неразривно свързани.

Наздраве за 60-те, добрите роли и за "Make America Great Again"!

Това, което виждаме покрай Тръмп, е как е бил избран Хитлер.

Ако сте се родили след 1968-та със сигурност не сте чули от нито един политик думите „мир”, а най-вече – „тероризъм”, „наркотици”, „еднополови бракове”.

Някога исках да стана Президент на САЩ. Действително много го исках. Но колкото повече остарявам, толкова по-нелепа ми се струва тая идея.

Това, как нашето правителство се отнася с хората като с домашни любимци, е трагедия.

Не искам да ми ближат задника, когато работя. Но и не искам да ме съдят твърде строго.

Нито веднъж в живота си не съм удрял жена. Борил съм се с жена и съм я изблъсквал. Но не съм й причинявал болка.

Не съжалявам, че съм наричал журналист „гадна кучка” – той излъга за моята съпруга. Ако вие кажете, че това е „звездна болест”, няма да се съглася с вас. Журналистите не трябва да лъжат. Ако този журналист беше по същото време в Ню Йорк, аз навярно бих изпитал необходимост да му набия един в лицето.

Хомофоб ли съм аз? Вижте, работя в шоу-бизнеса. Около мен е пълно с гейове – в това число мои приятели и колеги. Снимах се в мюзикъла „Rock of Ages”, с Ръсел Брандън. Скоро след това, аз, Синтия Никсън и Джеси Тейлър Фергюсън заедно се изказахме в подкрепа на еднополовите бракове. Бях водещ на сватбена церемония заедно с мой приятел – гей. Съвсем не съм хомофоб, но светът ме вижда тъкмо такъв.

Съвършено очевидно е, че хората, работещи в таблоидите, страдат от комплекси, и затова се стараят да проектират собствените си житейски неудачи върху другите хора, изваждащи на бял свят всичките им тайни.

Не съм се променил. Общественият живот е променен. По-рано ходех в ресторанти и хората ме питаха: „Може ли да се снимам с вас, за да окача снимката на стената си?” – просто и мило. Сега вече всеки има в джоба си телефон с камера. И сега добавете всичките тия хищници, които искат да те провокират в публичното пространство, за да направиш някакви срамни постъпки, а те да си направят снимки и видео.

Казах на себе си: „Туитър е загуба на време. Понякога е интересно – забавно, но с времето все по-малко и по-малко. То е още едно уязвимо колелце от твоята „машина”, позволяващо на хората да те убиват. Зарязах Туитър и мисля да живея без него.

Да играеш в театъра е развлечение. Да снимаш в киното – работа.

Понякога ми се струва, че в мен живеят двама различни човека. Единият обича да бъде актьор, а другият е увлечен от политиката.

Ходя на театър толкова често, колкото е възможно. С лечебна цел.

Alec Baldwin and Vondie Curtis-Hall in Heaven's Prisoners, 1996