Роден на 11 декември 1930 г. в Пиолан, Франция

(Jean-Louis Trintignant, Ewa Aulin, and Gina Lollobrigida in La morte ha fatto l'uovo, 1968)

Легендата на френското кино Жан-Луи Трентинян навърши 88 години. Животът му, отдаден на театъра и киното, е неговият билет за щастие – бурно, изстрадано, с бляскави триумфи и драматични обрати. С над 120 роли и реплики на героите си, които отлично помни, Трентинян е искрен: “Би трябвало да спра, но не искам. Най-щастливите моменти в живота ми са, когато работя, когато правя театър.”

Роден е на 11 декември 1930 г. в Пиолан, Воклюз, Южна Франция, син е на богат индустриалец. Завършва право, но поезията, музиката и живописта са първите му големи любови. „Като гимназист участвах в любителски спектакли, на 19 бях принуден да призная пред себе си, че макар да искам да посветя живота си на изкуството, нямам никакво особено дарование – нито в рисуването, нито в музиката, нито в писането. А виж, да играя на сцената – това много добре ми се получаваше. Затова и реших да стана актьор”, споделя Трентинян. 

Емблематичният филм на Роже Вадим „И бог създаде жената” завинаги променя творческия и личен живот на Трентинян. Лентата не само му носи огромна слава, но и ражда бурния роман между него изгряващата звезда Бриджит Бардо. И нито тогавашният брак на Жан-Луи с актрисата Стефан Одран, нито бракът на Бардо с Роже Вадим, могат да озаптят страстите помежду им. Красавицата Бриджит напуска съпруга си, а Трентинян споделя: „Живеехме, както дойде, спяхме, където можехме, и това дори не ни правеше впечатление. Просто се давехме в любов и щастие.”

Хамлет е ролята, която се превръща в знакова за френския актьор. Спектакълът на Театър „Студио” жъне огромен успех не само в Париж, но и в цяла Франция. Един от критиците споделя: „Това, което Трентинян прави в Хамлет, начинът, по който той въобще играе, е напълно противоположен на типичните актьорски „номера”. Той е изтъкан от сдържаност, достигаща до аскетизъм, до неподвижност. Той дължи властта си над публиката на богатството на своето въображение”.

„Най-добрите актьори в този свят са тези, които чувстват много и показват малко", лаконичен е актьорът. 

В ролята на „Хамлет”, Трентинян влага не само актьорския си талант, но и много лични преживявания и чувства: „Този човек се крие в своето безумие, за да се спаси от окръжаващите го глупост и посредственост. Това е антигерой. Това би могла да бъде ролята на моя живот. Благодарение на нея, разбрах повече, отколкото за всичките години работа в киното”. 

Вторият му брак с режисьорката и сценарист Надин Маркан, започва щастливо. Но през 1969 г. се случва трагедия – 7-месечната им дъщеричка Полин се задушава в детското си креватче. „След смъртта й, нещо сякаш се скърши в мен. Хората се примиряват със смъртта на родителите си. Но със смъртта на дете, да се примириш е невъзможно…”, споделя Трентинян. 

Това няма да е последният път, когато актьорът ще изпрати свое дете във вечността. През 2003 г., 41-годишната му дъщеря Мари е пребита до смърт от любовника си, музиканта Бертран Канта. И този път, 73-годишният Трентинян избира да продължи. „Преживях най-лошото нещо, което ми се е случвало. Загубих човека, когото обичах най-много на света. Можех да спра живота си в този момент”, признава той, но окуражен от близките си, отново се качва на сцената, потапяйки се в театъра и поезията.

Преди 2 години Жан-Луи Трентинян сподели, че е болен от рак и добави, че това няма да спре работата му. Преди се страхувах от рака. Но вече не  имам такъв!” Миналата година бе премиерата на филма „Happy End”, в който легендата на френското кино си партнира с Изабер Юпер.

Животът и любовта са по-силни от смъртта.

Catherine Deneuve and Jean-Louis Trintignant in Je vous aime, 1980

Снимки: imdb.com; заглавна - Jean-Louis Trintignant in Eaux profondes, 1981