Из дневниците на знаменития британски актьор
„Имам едно заболяване, което е нелечимо – лесно се отегчавам.” Това споделя актьорът Ричард Бъртън в своите дневници. Искреността му отива. На суровото мъжествено лице, на стоманените му очи и необуздания му нрав. Арогантен, романтичен, невъздържан. Мъж, подвластен на страстната си природа, мъж, склонен да я потушава с по 3 бутилки водка дневно и стотина цигари.
Бъртън започва да си води дневник като тийнейджър през 1939-та и макар спорадично, го списва до самата си смърт – 45 години по-късно. Именно тези записки разкриват другия талант на актьора – да пише великолепно. През 2012 г. Крис Уилямс селектира най-интересното от дневниците на Ричард Бъртън, а многобройните му почитатели получават неочакван подарък – книгата „The Richard Burton Diaries.” (Edited by Chris Williams. New Haven: Yale University Press, 2012.)
Две неща изпъкват най-силно сред впечатляващите страници, изписани от знаменития британски актьор. Едното е изненадващо, другото – не дотам. Изненадващото – актьорът обичал книгите най-много от всичко на света и предпочитал да прекарва цялото си време в четене, вместо в пиене, игра и съблазняване на жени. В живота на Бъртън книгите останали на пиедестал до самия край. Нима някой някога е подозирал, че Бъртън и любимата му Лиз Тейлър четели заедно Енциклопедия Британика?
Второто, което разкриват дневниците и което не изненадва никого – безкрайното обожание на Ричард към Елизабет. Благоговеел пред всичко у нея – актьорския й талант, ума й и най-вече - нейната красота. Всичко у Лиз владеело Бъртън, а някои от най-великолепните пасажи от дневника му са посветени на нея.
(Richard Burton, Joseph L. Mankiewicz (director) and Elizabeth Taylor in Cleopatra,1963)
♥ Лудо влюбен съм в нея сега, макар че винаги съм я обичал. Бих искал да правя любов с нея всяка минута.
♥ Е (Елизабет) стана толкова слаба, че аз едва сдържам ръцете си. В момента тя е сред най-страхотните момичета, които някога съм виждал. Имам предвид най-страхотната.
♥ След 7 или са вече 8 години, чувствам, че ми липсва, дори когато отиде до банята.
♥ Боже господи, тя е красавица. Понякога, дори сега, след близо 8 години брак, я гледам докато спи в светлината на сивата зора, и й се възхищавам.
♥ Елизабет… ме попита, дали ще спра да я обичам, ако трябва да прекара остатъка от живота си в инвалидна количка. Казах й, че не ми пука, ако краката й, задникът й и гърдите й увиснат, а зъбите й пожълтеят. Дори косата й да опада. Аз обичам тази жена толкова много, че понякога не мога да повярвам на късмета си. Тя ми е дала толкова много.
♥ Бях прекалено голям късметлия през целия си живот, но най-огромният късмет от всички беше Елизабет. От самодоволен, тя ме превърна в морален мъж, тя е диво вълнуваща любовница, тя е срамежлива и остроумна, разумна и мъдра, тя е брилянтна актриса, красива отвъд порнографските мечти, тя може да бъде арогантна и упорита, нежна и любяща, тя може да толерира моите непоносимости и моето пиянство, тя е болка в стомаха ми, когато съм далеч от нея и тя ме обича! Тя е проспект, който никога няма да бъде изцяло каталогизиран, един алманах за Бедния Ричард. А аз ще я обичам, докато умра.
Бурята на любовта между Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър никога не утихва. Страстите им ги венчават и развеждат два пъти. Вторият им брак продължава по-малко от година. Дори тогава, Бъртън пише в дневниците си: „Тя ми липсва като храната…”
През август 1984 г. Ричард напуска земната сцена едва на 58, покосен от мозъчен кръвоизлив. Елизабет го надживява с 27 години.
Richard Burton and Elizabeth Taylor in Under Milk Wood, 1971, director: Andrew Sinclair
Richard Burton and Elizabeth Taylor in The V.I.P.s,1963, director: Anthony Asquith
Richard Burton and Elizabeth Taylor in Who's Afraid of Virginia Woolf?, 1966, director: Mike Nichols
Из дневниците на знаменития британски актьор - Ричард БЪРТЪН за Елизабет ТЕЙЛЪР
Снимки: imdb.com