„Мой кумир е нормалният странен човек.”
Емоционалният свят на Татяна Лолова вече е в ръцете на обичната й публика, приютил записаното в старите тетрадки и дневници, които актрисата си води още от дете. Спомените и преживяванията й въздъхват за нов живот с най-личната й книга „Делници и дневници” (изд. Киномания), родена след загубата на любимия й съпруг Светослав Светославов – Славето.
За писането и живота, с думите на Татяна Лолова, която прегръщаме.
Пиша. От малка. Записвам всичко, което трябва да направя. Предпочитам с молив. Така подреждам мисли, дни, задачи.
Обичам да пиша. И да рисувам.
Мечтаех да водя дневник през целия си живот. Да записвам всеки ден случки и преживявания. Не успях. Животът се случваше по-бързо от намеренията и мечтите ми.
Надбягвахме се.
И той ме изпреварваше всеки път, когато помислях, че трябва да опиша някое свое преживяване. И все пак успях да подредя в тетрадка някои хубави и трудни моменти.
Писането ми помага да се справя. И с еуфорията на радостта, и с бездната на мъката.
Пиша и днес. Кратко. Задачи, телефони, срещи, имена. Все по-рядко - преживявания.
Животът е бърз. Думите - кратки.
Последното нещо, което написах, беше на Рождество, 2018.
***
Вместо финал
Предстои ми поредното интервю. Не обичам интервютата. С малки изключения, но толкова малки, че са абсолютни изключения. Как да реагирам, за да не обидя журналиста? Най-лесно е да ми изпрати въпросите. Знам, че съм отговаряла хиляди пъти на тях, зададени от други журналисти. Но ще трябва да се повторя, потретя…
– Вашето най-хубаво изживяване?
– Раждането на сина ми.
– Вашата най-голяма грешка?
– Че не се радвах на хубостта си.
– Какъв природен талант бихте искали да имате?
– Да летя.
– Кой или каква бихте искали да бъдете?
– Киноактриса.
– Вашият кумир?
– Нормалният странен човек.
– Какво презирате най-много?
– Да ми кажат, че повдигат стандарта ми, когато увеличават цените.
– Понасяте ли критика?
– Да (с бучка в гърлото).
– Какви хора не понасяте?
– Агресиращите ме.
– Кого (какво) бихте взели със себе си на самотен остров?
– Ще взема една бяла салфетка, за да я размахвам на минаващите самотни мореплаватели.
– Къде бихте искали да живеете?
– Във вила с басейн и с вътрешна стълба.
– Вашето любимо цвете?
– Розов божур.
– Вашият любим цвят?
– Ягодово.
– Вашето любимо ястие?
– Обичам яденето (по малко, но често).
– Вашите любими книги (автори)?
– Иван Кулеков.
– Вашите любими композитори (музика)?
– Димитър Вълчев.
– Вашите любими актьори?
– Българските.
– Искате ли отново да сте на 20 години?
– Искам да бъда на 18.
– Вярвате ли в чудеса?
– Много естествено!
– Вярвате ли, че съществува живот след смъртта?
– Надявам се да не е точно живот…
– До колко години искате да живеете?
– …
– Вашето мото?
– Знам, че можеше и по-добре!
П.С. Не помня кога и на кого съм дала това интервю. Отговорите в частта, която съм запазила, обаче са валидни и до днес. С едно-две изключения. В живота ми се случиха събития, които преобърнаха представата ми за живота и смъртта. Но това е друга тема.
Из: „Дневници и делници”, Татяна Лолова, изд. Книгомания