На 8 ноември легендарният актьор навършва 84 години. За нас е просто Вечен! ♥
„Франция има само един Делон!”. С тези думи през 1968 г. френският президент Шарл Дьо Гол защитава в съда честа на 33-годишния актьор, заподозрян в убийството на своя бодигард. Без актьорско образование, той се превръща в символ на цяла една епоха и в мъжа-мечта на милиони жени по света. Нужни са му немалко усилия, за да накара режисьорите да забележат дълбокия му драматичен талант, който никой не вижда, защото всички очи са вперени в красивото му лице. „Беше дълга и тежка битка, но накрая аз спечелих.”, споделя Делон.
Признава, че отдавна не празнува рождения си ден, все по-рядко се снима в киното, напълно се е отказал от светския живот. На въпроса дали се страхува от старостта, Делон отвръща: „Не, боя се от инсулта, парализата, слабостта…. Никога няма да застана пред своята публика като слаб и немощен старец! Никога!”
И все пак, нито публиката може да забрави своя любим Делон, нито филмовата гилдия. През май кинофестивалът в Кан преживя своя най-разтърсващ връх при връчването на почетната „Златна палма” на актьора. „Тази вечер за мен е нещо повече от край на кариерата ми – мисля, че тя слага край и на живота ми… Да се занимаваш с актьорска професия не е трудно, трудно е да издържиш дълго. Аз издържах 62 години и сега вече знам, което е най-трудното – най-трудното е да си тръгнеш… Аз ще си тръгна. Но не и без да съм благодарил на своята публика.”, заяви в емоционалната си реч Ален Делон.
За себе си, със сурова откровеност, която му приляга, споделяме избрани цитати от легендата на френското и световно кино.
***
Аз съм Скорпион, страстна натура, имам отвратителен и доста раздразнителен характер. Оттам са и повечето неприятности в живота ми.
Примирих се с физиономията си едва тогава, когато на екран излезе един от най-известните ми филми - „Басейнът”. Бях на 33. Тогава внезапно разбрах –възрастта Христова, душата на самурай и външността на герой-любовник – ето къде е моето противоречие и в същото време актьорският ми коз.
Обичам да ставам от масата, когато съдовете още не са прибрани.
За мен приятелството е нещото с голяма буква. Не любовта. Повече не вярвам в любовта. Вярвам само в страстта, която не продължава дълго. Вярвам в безбройните страсти. Изживявам ги до дните, когато утихнат.
Суров съм с близките си хора и с тези, с които работят с мен, но съм толкова суров и със себе си. Това не е извинение, а смекчаващо вината обстоятелство. Иска ми се всичко в работата да се определя от професионализма. Това не е каприз, а опит да си доставя удоволствие. Обичам работата си и се старая да работя възможно най-добре.
Не смятам да се оплаквам от живота си – получих всичко, което исках.
Един мъдрец е казал – „Бракът е зло, но необходимо зло”. Често мисля над това. По-скоро не бракът е зло, а жената. С други думи – жената е необходимото, твърде нужно и задължително зло.
Никога не съм се страхувал от парите и известността. Главозамайването може да предизвика у мен единствено осъзнаване, че всичко това всъщност нищо не значи. Подобна яснота на съзнанието аз наричам „рак на ума”. Тъкмо тя затвърждава убеждението ми, че всичко това е просто къща от карти, вятър. Шоубизнес. Че аз не заслужавам всичко, което съм постигнал. Доколко справедливо е това? Имам точен поглед за хората и нещата в живота. Смятам, че хората, които заслужават, не са актьорите, певците, художниците, а онези, които посвещават целия си живот на доброто и най-често остават никому неизвестни.
Снимка: Alain Delon in Mort d'un pourri (1977), imdb.com
