Неговите великолепни филми „Кин-дза-дза!“ (1986), „Афоня”(1975), „Аз крача из Москва“ (1964), „Джентълмени с късмет“ (1971), „Мимино“ (1977), заслужено се считат за класика на съветската кинематография, а отделни реплики от тях трайно са се настанили в житието и битието на руснаците. Георгий Николаевич бе не просто забележителен режисьор, но и талантлив сценарист, драматург и литератор. Човек, който с лекота и хумор описваше различни житейски неудачи.
Споделяме част от негови размишления за живота и творчеството.
(1930 ~ 2019)
Обичах и бях обичан. Изоставях и бях изоставян. Това е всичко, което мога да кажа за личния си живот.
Жените винаги са жени, те не се делят на стари и млади.
Най-скъпият ми спомен – светещото кухненско прозорче, а зад него – мама.
Аз, за щастие бързо проумях – ако снимам, разчитайки на успех, – по-добре никога нищо да не снимам. Да се снима е нужно това, което наистина харесваш и от което после няма са се срамуваш.
Животът не е сценарий, че да го пренапишеш. А жалко!
В старостта, всичко се вижда като през бинокъл – колкото по-далеч, толкова по-добре.
Всички хора са добри, просто понякога вършат лоши постъпки.
В живота има такива пътища, по които ако минеш, повече никога няма да се върнеш.
Човечеството не престава да върши глупост след глупост. То сякаш е решено да унищожи собствената си планета. И след 50 години, ако човечеството доживее, филмът „Кин-дза-дза!“ ще бъде актуален. Защото идиотизмът е вечен, той се е появил на света заедно с човека.
Източник: Так Просто!
Снимки: imdb.com, заглавна: Georgiy Daneliya in Kin-dza-dza! (1986)
