Световният филмов фестивал в Кан Remember the future се превърна в бляскава сцена за 19-годишния продуцент Мартин Малинов. Двата късометражни филма на студента от калифорнийския университет „Чапман“ спечелиха общо пет престижни награди, включително за най-добър продуцент.
Лиричният Nothing Can Ever Ruin This („Нищо не може да разруши това“) грабна три приза: „Най-добър продуцент“, „Най-добър романтичен филм“ и „Най-добра кинематография“.
Втората лента, An Alcoholic Visits Me Every Night („Алкохолик ме посещава всяка вечер“) спечели в категориите: „Най-добър актьор в късометражен филм“ и „Най-добър звук“.
За младите творци и артисти от цял свят авторитетният Remember the future е стъпка напред по червения килим към представяне на филмите им на големия кино фестивал в Кан и златен шанс да се борят за статуетката „Златна фея“.
За любовта към киното, „Сиянието“ на Кубрик и отговорността да бъдеш креативен филмов продуцент, WebStage разговаря с талантливия Мартин Малинов.
(Мартин Малинов, © личен архив)
Как се роди любовта ти към киното? Кои бяха твоите филми – вдъхновители?
От малък съм запален по киното и съм много голям фен на „ужасите“. „Сиянието“ на Стенли Кубрик – това бе филмът, от който започна всичко. Той наистина се превърна във вдъхновение за мен и аз бих искал да правя точно такива филми. Там няма зомбита, духове и призраци, които изскачат и плашат публиката – има тънък психологически ужас, който те кара много да се замислиш. Настоящ мой учител в киното е Тарантино – мисля, че всеки филм, който прави, е по-добър от предишния. Последният му „Имало едно време в Холивуд“ го гледам почти през седмица и всеки път забелязвам нещо ново. Друг режисьор, много голямо вдъхновение за мен, е французинът Гаспар Ное. Прави много странни, експериментални филми, които на малко хора биха се харесали, но на мен са ми от любимите.
Създаваш първия си филм, когато си едва на 13 години. Каква беше неговата съдба, получи ли своя сцена?
За 13-я си рожден ден помолих гостите вместо да купуват подаръци, да подкрепят финансово идеята ми да заснема своя първи филм. Така бе създаден 30-минутният „Плачът на смеха“, трилър, екшън, ужас, мистерия – изцяло по моя идея, сценарий и режисура. Имах много добър екип от студиото, с което работих. Тази моя лента за клоуни, които отмъщават за злополучната си съдба, честно казано никой не я видя. Това беше по-скоро вид практика за мен – да видя кои роли в киното ми допадат, които ми се удават, с какво искам да продължа да се занимавам. Осъзнах, че режисурата не е мен - просто има много по-добри професионалисти, които си вършат перфектно работата. Разбрах, че продуцентството е моето нещо, затова продължих с него.
През 2020 г. снимах филм, който продуцирах и отново режисирах сам, защото нямах време за избор на режисьор. Филмът се роди буквално за седмица – дойде идеята, написах сценария, подготвих всичко и го заснехме. „Око за око“ е един експериментален и зрелищен 5-минутен ужас, който спечели много награди на филмови фестивали в САЩ – включително за най-добър грим и най-добра операторска работа.
Учиш филмово продуцентство в САЩ. Не е ли по-голямо майсторство създаването на късометражни филми – минимализъмът винаги изисква повече умения?
Съгласен съм, така е. Защото в рамките на 20, 10 или 5 минути трябва да разкажеш цялата история на героя, което обикновено се случва за два часа. Наистина изисква много голямо майсторство и това уча в момента в Щатите – как се разказва една филмова история кратко и завладяващо. Когато знаеш как да представиш тази магия в 5 минути, ще ти е по-лесно да се справиш и с пълнометражна продукция.
(Nothing Can Ever Ruin This, Мартин Малинов, © личен архив)
(An Alcoholic Visits Me Every Night , Мартин Малинов, © личен архив)
Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един филмов продуцент според теб?
Да гаси пожари, преди да са избухнали – това е най-важното качество. Продуцентът трябва да е много наблюдателен. При мен това включва изключително работата на терен – да се уверя, че на всички им е комфортно, всички са щастливи, няма никакви проблеми, защото от опит вече зная, че когато изникне един проблем, изникват още десет.
Кои са основните предизвикателства, с които се сблъскваш като млад филмов продуцент и как ги преодоляваш?
Когато снимах първия си филм на 13 години, екипът много ме подценяваше – общо взето правеха каквото си искат. Но доста бързо им показах, че знам какво искам и знам, че мога да го постигна. И че не съм просто някакво детенце, което си е събрало пари и иска да си снима филмче, а че наистина имам амбиция – искам да се занимавам с кино и това е всичко за мен.
Другият ми сблъсък с реалността като продуцент е свързан с двата филма, които спечелиха награди в Кан. И двете продукции са снимани последователно на различни локации в Долна Малина, изцяло с български екип, единственият чужденец беше сценаристът. Организацията, честно казано, бе истински ад. Защото 24 часа преди началото на 6-дневния снимачен период, ми звъннаха от студиото на една от водещите БГ телевизии и ми казаха, че имат друг ангажимент с тяхно дневно предаване и по договор нямат право да снимат нищо друго в рамките на това време. Така 24 часа преди снимките, трябваше да съобщя на целия екип, че ще снимаме 6 нощи подред, цялата програма трябваше спешно да претърпи пълна трансформация. Да снимаш през нощта е доста сложно – екипът се изморява много по-бързо, транспортът и цялата логистика също създадоха напрежение – трябваше да се погрижим за актьорите, които нямаше как сами да шофират след цяла нощ снимки, за да се приберат у дома си. Въпреки всичко се справихме.
Очакваше ли успеха, който пожънаха продуцираните от теб филми в Кан?
Въобще не го очаквах. Надявах се да спечеля една или две награди, но общо пет – изобщо не съм очаквал и съм много благодарен на целия екип, че успяхме да ги спечелим заедно.
Каква е личната ти философия при избора на филми за продуциране?
Много обичам да снимам неща, които са по моя идея. Искам да участвам от началото до края на проекта. Т.е. – идва идеята, пиша синопсис, после работя заедно със сценариста и режисьора. И не съм просто продуцент, който се занимава с финансите и логистиката на филма, а се занимавам и с креативната част.
Как избираш хората от екипа си – колко е важно да създадеш добър кино-отбор?
Много е важно да имаш правилните хора до себе си. Сценаристът, с когото обичам работя е Jacob Harenberg – вече три филма имам с него. С операторът, с когото работих още от първия си филм преди 7 години, продължаваме заедно и до днес. За мен Александър Крумов е най-добрият оператор в България, професионалист на световно ниво. Напълно заслужена е наградата, която получи в Кан за операторско майсторство. Качеството, което търся във всеки професионалист, е да „гори“ в работата си – когато му покажа сценария искам да видя, че има интерес към филма, а не го прави просто заради хонорара.
Един от най-големите проблеми на българските филми е звукът, а лентата ти „Алкохолик ме посещава всяка вечер“ спечели награда за най-добър звук в Кан. Как се прави звук по световен стандарт?
В моя случай с помощта на Георги Пенков, както и на звукаря ни на терен – Софи Жечева, която е просто уникална. По звука на този филм работихме над една година – това беше от изключителна важност за мен.
Мечтите или амбициите – кое от двете е по-силно при теб?
За мен мечти и амбиции са едно и също. Искам да науча колкото се може повече в Щатите и да се върна в България – да работя тук с наши екипи, да създавам не само български филми, но и американски, заснети в страната ни. Много бих искал да развия и продуцентската линия, за да помагам на други млади български таланти да реализират своите проекти.
Искам да правя филми, които на мен са ми интересни и които ще се харесат на хора от моята кръвна група. Не е важно колко добре ще са приети от масовата публика, за мен е важно филмът наистина да е добре изпипан, да пълни очите. Стремежът ми е, известни да бъдат имената на филмите ми, а не просто моето име.
(Мартин Малинов, © личен архив)
Вижте повече на: mbm-productions.com
Снимки: Мартин Малинов, © личен архив
