„Той е един от най-светлите духове в руската литература. Името на Борис Пастернак е в почти всяка антология на световната поезия, във всяка енциклопедия. Учениците в училищата, студентите в университетите изучават чудния поет, преводач и автор на „Доктор Живаго". Малко са книгите, които са ме разтърсвали така силно и така болезнено, както автобиографичният отчет на Александър Гладков, озаглавен „Срещи с Пастернак".
Това пише Георги Марков в своите два очерка „Драмата на Пастернак", намерили място в неговите „Нови задочни репортажи за България". От тях избрахме мислите на Пастернак, записани от Александър Гладков.
Първият белег на таланта е смелостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия.
Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го чакате. Или може би ще бъде по-вярно да се каже, че в действителност то изобщо не идва. Всичко, което съществува реално, е в рамките на сегашното. Дори нашите чувства за миналото произтичат от сегашното. Всъщност миналото също е абстракция, но по-малко лъжлива от бъдещето.
Човек има еднаква нужда да бъде разумен и неразумен, спокоен и нервен. Ако го оставите само с разумността и спокойствието, той ще стане тъп, безцветен и летаргичен. Оставете го само с неразумността и нервите, и той ще загуби и себе си, и света. Поетът е човек на крайностите. Той търси разум в неразумното и неразумност в разума...
Социалистическият реализъм така често маскира всичко, което е празно, надуто, риторично, без съдържание, безполезно за хората и морално подозрително.
За да може да се самосъхрани, злото трябва да се маскира като добро. Може да се каже, че злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено.
Много хора ме смятат за нещо по-различно от това, което съм. Тъкмо заради това моите отношения с Горки бяха отровени до края на живота му.
Никой не може да ми даде свободата като подарък, ако аз вече не я притежавам вътре, въплътена в мен. Няма нищо по-фалшиво от външната свобода, ако у човека липсва вътрешната свобода!
Всеки човек е Фауст по свой собствен начин и всеки трябва да премине сам през всичко.
Илюстрация ~ gelos.ru, снимка ~ saatchiart.com