"Творение на върховна култура, тези стихове сякаш са израсли от простата земя - като тревата и тръстиките." ~ Уилям Бътлър Йейтс, 1912г.
Индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик. Той променя дълбоко бенгалската култура в края на 19-ти и началото на 20 век. Рабиндранат Тагор започва да превежда своите песни на английски през 1912 г., докато пътува по море към Англия. Там той продължава своето начинание с помощта на ирландския поет и драматург Уилям Бътлър Йейтс.
През 1913 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Сътвореното от него, преведените стотици собствени и чужди стихотворения, песни и притчи, и опитът му да създаде мост между културите на Изтока и Запада, му отреждат достойно място сред най-великите личности на Индия.
(1861 - 1941)
Всичко безкрайно свършва.
Водата в каната е прозрачна; водата в морето е тъмна.
Дори шайка разбойници трябва да се подчинява на някои морални правила. Те могат да ограбят целия свят, но за да останат банда, не трябва да крадат един от друг.
Затворихме вратата, за да не влезе заблудата, но сега как ще влезе истината?
Звездите не се боят, че ще ги помислят за светулки.
Какъв е твоят език, море? - Езикът на вечния въпрос. Какъв език е твоят отговор, небе? - Езикът на вечното мълчание.
Хората са жестоки, но човекът е благороден.
Щастието е в това да отдадеш сърцето си на другите.
Спях и сънувах, че животът е радост.
***
За думите напомнят ми цветята
сред безглаголието на листата.
♪
Нищо толкова зло не създава, помни го,
както на благонравните безкористното иго.
♪
Казва звездата: „Светлина ще запаля в безкрая,
но дали ще разсея мъглата -
не зная”.
♪
Единството на любовта със свобода се утвърждава.
С окови силата съединява.
♪
Луната потапя този свят в светлина -
и само за себе си пази свойте петна.
♪
Любовта си превърна в игра, в търговия, в шега -
и тя отдалече го гледа с насмешка сега.
♪
Сияе истината, ярка и красива,
когато в песен своя глас открива.
♪
„О, плод! О, плод! - крещи цветчето,
къде живееш под небето?”
Плодът се смее, сякаш е момче:
„Аз вътре в теб живея, о, цветче!”
♪
Светликът себе си възвеличава,
не защото свети в свода чист,
а затова, че доброволно се смалява
в росата върху всеки лист.
♪
Цветчето красотата си не осъзнава:
полученото леко то със лекота отдава.
♪
Едно е винаги едно, измама няма,
ала едно начало прави се от двама.
♪
В небето няма и следа
от моя полет и от мене.
Но аз летях като звезда
и помня своето летене!
♪
Горещо с началото спореше края:
„Венец съм на всякое дело, аз зная!”
„Така е - отвърна началото спряло,
но всичко започвам аз отначало!”
♪
От нас желае бог да вдигнем храм
от любов и състрадание,
но хората строят му с плам
от камък здание след здание.
♪
„Не ти ли? - запитах веднъж аз съдбата,
ме блъскаш без жалост в гърба мълчешката?”
А тя с насмешка към мене изсъска:
„Напред твоето минало, друже, те блъска.”
♪
Вятърът пита: „Лотос, каква
е твоята същност омайна?”
Лотосът шепне: „Тя е в това,
че и за себе си аз съм тайна.”
Превод: Марко Марков
Илюстрация ~ Walther Illner Porträt Rabindranath Tagore