Един човек в пустинята вървял и отдалече зърнал изоставена жена.

– Коя си ти, сама жена?

– Самата Истина! – отвърнала му тя.

– Защо стоиш една?

– Защото съм Едната Истина!

– Защо си се оттеглила от хората?

– Не съм! А хората сами избягаха от мен и тръгнаха подир лъжата.

– А защо избягаха от тебе хората? Навярно с нещо си ги оскърбила?

– Защото Истината е една за всички, а всеки иска тя да бъде само негова едничка собственост и да му служи. А Истината иска никой никому да не слугува. Лъжата виж, е по-демократична. Тя служи всекиму и лесно се съобразява и преобразява. Тя става масова, тя си осигурява болшинство.

– О, Истина, нима е вече името ти Отчуждение?

– О, моля ви, без снизхождение...

Радой Ралин, 1978 г.