Как да си обясним, когато нещата не се получат според очакванията ни? Защо някои хора са по-успешни от други? Например защо Епъл са толкова иновативни? Година след година са по-успешни от конкуренцията си. И все пак те са просто компютърна фирма. Точно като всички останали. Имат достъп до същите таланти, същите агенции, същите консултанти, същите медии. Тогава защо изглежда, че имат нещо различно? Защо Мартин Лутър Кинг водел движението за граждански права? Не е бил единственият човек, страдал в Америка, преди гражданските права. И със сигурност не е бил единственият велик оратор за времето си. Защо той? И защо братята Райт успели да извършат контролиран, управляван от човек полет, когато със сигурност е имало и други екипи по-добре квалифицирани, по-добре финансирани, но не са успели да направят това.
Оказва се, че има модел – всички велики и вдъхновяващи лидери и организации в света – всички те мислят, действат и комуникират точно по един и същ начин. И той е точно обратният на общоприетия. Вероятно това е най-простата идея. Нарекох я „Златният кръг“.
Какво? Как? Защо?
Всеки човек, всяка организация на планетата знаят какво правят. Някои знаят как да го направят. Но много малко хора знаят защо правят това, което правят. И под „защо“ нямам предвид „за печалба“ . Това е резултат. Винаги е резултат. Под „защо“ имам предвид „Каква е целта ви?“ Каква е каузата, в която вярвате? Защо съществува вашата организация? Защо ставате от леглото сутрин? И защо на някого трябва да му пука?
Начинът по който мислим и действаме, по който комуникираме е отвън навътре – първо измисляме какво да правим, след това как да го направим и едва накрая защо го правим. Това е лесният начин.
Начинът по който всички вдъхновяващи лидери мислят е обратният – отвътре навън – от защо през как, към какво.
Хората не купуват това, което правиш, те купуват причината да го правиш.
Хората не си имат работа с теб, защото им трябва това, което имаш ти, а си имат работа с теб защото вярват в това, което вярваш и ти.
Всичко се корени в принципите на биологията. Ако се направи напречно сечение на човешкия мозък, гледан отгоре надолу, се вижда е, че той е разбит на три големи компонента. Неокортексът ни коренспондира с въпроса „Какво?“. Отговорен е за цялата ни рационална и аналитична мисъл и език. Лимбичните ни мозъци, които съответстват на как и защо, отговарят за всичките ни чувства, като напр. доверие и лоялност. Отговарят за човешкото поведение и вземане на решения и нямат капацитет за език. Когато комуникираме отвън-навътре хората разибрат огромни количества сложна информация като особености, ползи, факти и цифри. Но това не мотивира поведението им. Когато комуникираме отвътре-навън говорим директно на частта от мозъка, която контролира поведението и тогава позволяваме на хората да го рационализират с осезаемите неща, които казваме и правим. Ето откъде идват инстинктивните решения. Понякога можеш да дадеш на някого всичките факти и цифри, а той да каже: „Знам какво казват всички факти и подробности, но просто нямам добро усещане“. Защото частта от мозъка, която контролира вземането на решения, не контролира езика.
Или понякога казваш, че следваш повелите на сърцето си или според душата си. Е, съжалявам да ви го кажа, но това не са други части от тялото, които контролират поведението. Всичко се случва в лимбичния ви мозък, който контролира вземането на решения, но не и езика.
Тайната на успеха е не да наемате хора, които имат нужда от работа, а да наемате хора, които вярват в това, в което и вие. Ако наемеш хора, които просто са добри в работата си, ще имаш хора, които ще работят за теб за парите, но ако наемеш хора, които вярват в това, в което и ти, те ще работят за теб с кръв, пот и сълзи.
Няма по-добър пример от братята Райт. Самюел Лангли е непознат за повечето хора. Съвсем в началото на ХХ век стремежът към осъществяването на човешки полет бил извънредно разпространен. Всички се опитвали. И Лангли имал това, което бихме нарекли рецептата за успех. Получил 50 000 долара от Военното министерство, за да измисли тази „летяща машина“. Парите не били проблем. Той имал място в Харвард и изключително добри връзки. Познавал всички големи умове на онова време. Наел най-добрите мозъци, които можело да се купят с пари. А пазарните условия били фантастични. От „Ню Йорк Таймс“ го следвали навсякъде. Как така никога не сме чували за него?
Само на няколкостотин мили разстояние Орвил и Уилбър Райт нямали нищо от онова, което смятаме, че е рецептата за успех. Нямали никакви пари. Плащали за мечтата си от постъпленията си от магазина си за велосипеди. Нито един човек от екипа им не е бил обучаван в колеж, нито пък самите те. А „Ню Йорк Таймс“ изобщо не се интересували от тях. Разликата била, че двамата Райт били движени от кауза, от цел, от вяра. Вярвали, че ако могат да измислят тази „летяща машина“, тя ще промени хода на света. Лангли бил различен. Той искал да бъде богат и известен. Преследвал резултата. Преследвал богатствата.
Хората, които вярвали в мечтата на братята Райт, работели за тях с кръв, пот и сълзи. Хората на Лангли просто работели за заплатата.
Разказват се истории как всеки път, когато братята излезели навън, трябвало да вземат по пет комплекта части, защото толкова пъти се разбивали, преди да се приберат за вечеря.
В крайна сметка на 17 декември 1903 година братята Райт полетели и никой дори не бил там, за да ги види. Хората разбрали за това няколко дни по-късно.
И като доказателство, че мотивацията на Лангли е била погрешна, в деня, когато Райт полетели, той се отказал. Можел е да каже: „Момчета, това е изумително открите, аз ще ви помогна да подобрите технологията си“, но не го направил. Не бил пръв, не забогатял, не се прочул, така че се отказал.
Ако правиш това, в което вярваш, ще привличаш хората, които вярват в същото. Това, което правиш би трябвало просто да доказва това, в което вярваш.
През лятото на 1963 г. 250 000 души се появили на пазара във Вашингтон, за да чуят д-р Мартин Лутър Кинг да говори. Нямало изпратени никакви покани, нямало уебсайт за разпространение на датата на събитието. Как станало това? Кинг не бил единственият страхотен оратор в Америка. Не бил единственият човек, страдал в Америка преди гражданските права. Всъщност някои от идеите му били лоши. Но имал една дарба. Не обикалял наоколо да обяснява на хората какво трябва да се промени в Америка. Обикалял и казвал на хората в какво вярва. Аз вярвам. Аз вярвам. Аз вярвам – казвал на хората. И хората, които вярвали в това, в което вярвал той, приели неговата кауза за своя, и те разказали на другите хора. Някои от тези хора, създали структури, за да чуят за това дори още повече хора. И виж ти – 250 000 души се появили в правилния ден, в правилния час, за да чуят речта му. Колко от тях дошли заради него? Нула. Дошли заради самите себе си. Онова, което вярвали, ги накарало да пътуват по осем часа с автобус и да стоят на слънце във Вашингтон посред август. И не ставало дума за черно срещу бяло, 25% от публиката били бели. Д-р Кинг вярвал, че в този свят има два вида закони – онези създадени от по-висша власт, и онези, създадени от човека. И едва, когато всички закони, създадени от човека станат съвместими със законите, създадени от по-висшата власт, ще живеем в един справедлив свят. Просто се случило така, че Движението за граждански права било съвършеното нещо, което да им помогне да вдъхнат живот на тази кауза. Следвали са го не заради него, а заради самите себе си. Все пак той произнася речта „Имам една мечта“ , а не речта „Имам един план“.
Чуйте сега политиците с изчерпателните им 12-точкови планове. Не вдъхновяват никого. Защото има лидери има и такива, които водят. Лидерите държат позицията на власт или авторитет. Но онези, които водят, ни вдъхновяват. Следваме тези, които водят, не защото трябва, а защото искаме. Следваме онези, които водят не заради тях, а заради самите себе си.
Онези, които започват със „защо“ имат способността да вдъхновяват тези около тях и да откриват други, които да вдъхновяват тях самите.
Източник: TED: Ideas worth spreading