Стивън Хокинг (род. 1942) – автор на Теорията за квантовата гравитация, професор по математика и физика в университета в Кембридж, всепризнат за най-блестящия физик-теоретик след Айнщайнq Хокинг е автор на всеобхватната Теория за квантовата гравитация, която би трябвало да обедини Теорията на относителността на Айнщайн и Квантовата механика на Хайзенберг.
1. Стивън Хокинг завършва своята забележителна книга “Кратка история на времето” (1988) с думите: “Досега повечето учени бяха прекалено заети с разработването на нови теории, описващи какво е Вселената, и затова не им остана време да зададат въпроса защо. От друга страна, хората, чиято работа е да питат защо – философите – не бяха в състояние да следят развитието на научните теории. През 18-ти век философите разглеждаха цялото човешко познание, включително и науката, като своя област и разискваха такива въпроси като: ‘Има ли Вселената начало?’. Обаче през 19-ти и 20-ти век науката твърде много се технизира и математизира за философите, както и за всички други, с изключение на малкото специалисти. Философите стесниха обсега на търсенията си до такава степен, че Витгенщайн, най-известният философ на нашия век, каза: ‘Единствената задача, оставаща пред философите, е езиковият анализ’. Какво падение за великите традиции на философията от Аристотел до Кант! Но ако ние все пак успеем да открием една завършена теория за произхода на Вселената, тя своевременно трябва да стане разбираема по принцип за всеки, а не само за неколцина учени. Тогава всички ние заедно – философи, учени и обикновени хора – ще можем да участваме в обсъждането на въпроса: “Защо ние хората и Вселената съществуваме?”. Ако намерим отговор на този въпрос, това ще бъде окончателното тържество на човешкия разум, защото тогава ще знаем намеренията на Бога.”
(STEPHEN HAWKING, “A Brief History of Time: From the Big Bang to Black Holes”, New York, Bantam Books, 1988, 190-191; виж Хокинг 1993, 169)
2. “Трудно е да се обсъжда произхода на Вселената, без да се спомене идеята за Бога. Моята работа върху произхода на Вселената е на границата между науката и религията, но аз се опитвам да стоя от научната страна на тази граница. Твърде възможно е Бог да действа по такива начини, които не могат да се опишат чрез законите на науката. В такъв случай човек просто трябва да следва личната си вяра.”
(ХОКИНГ, цитиран в “Stephen Hawking: A Life in Science” by White and Gribbin, Washington, D.C., Joseph Henry Press, 2002, 166)
3. “Изумително малка е вероятността от първичния Голям Взрив да възникне една такава Вселена като нашата. Аз мисля, че когато започнем да дискутираме произхода на Вселената, винаги достигаме до очевидни религиозни изводи. Тези религиозни интерпретации са необходими. Но според мен повечето учени се притесняват от религиозната страна на тази дискусия.”
(ХОКИНГ, цитиран в “Stephen Hawking’s Universe” by John Boslough, New York, Avon Books, 1989, 109). 119
4. Когато питат Хокинг дали между религията и науката има конфликт, той отговаря: “Ако те бяха в конфликт, Нютон нямаше да открие закона за гравитацията.”
(ХОКИНГ, цитиран в White and Gribbin 2002, 166)
* От антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна
Снимка: PopSugar