Мъдрата басня на френския писател и драматург за товара, който сами избираме
(Antoine Houdar de La Motte - Château de Versailles)
Чувалът на съдбата
Човек от свойта участ недоволен,
отправил взор към чуждите съдби.
И ден, и нощ се чувствал като болен.
омръзнал и на господа с молби.
Поел го бог през облака крилат
и го завел в небесния си склад.
А там, завързани в торби, в чували,
човешките съдби стояли.
„Избирай! – рекъл Юпитер. Сега
съдбата ти е в твоята ръка.
Макар че аз – могъщ и вездесъщ –
съдби раздавам само по веднъж.
Пък ти със своя невъздържан нрав
не заслужаваш добрина, а гняв.
Но хайде… Право съм ти дал
да вземеш, който щеш, чувал.
Знай: колкото е по-щастлив човек,
чувалът му е толкова по-лек.
Грехът е тежък само –
превива той и силно рамо.“
„О, татко Юпитер, благодаря!
Дано да случа участ по-добра.“
Той грабва някакъв блестящ чувал,
блестящ, но цял от грижи напращял.
„О, не! Такава тежест би превила
дори човек с неизмерима сила!“
След туй към втория посяга,
ала ръката дръпва си веднага.
На властелините е той:
със жаждата за власт, с интригите безброй,
със колебания и страх,
дори
със замисли добри,
но претърпели крах.
„О, нека си го носи, кой го може,
а мене опази ме, боже!“
Опитва друг и друг, и друг…
Чувалите безчет са тук.
И всички със съдби човешки –
различни, а пък тежки.
Един – от притеснения и мисли черни,
друг – от амбиции безмерни.
От злоба – трети, тежък – ще се спука,
четвърти пък – от скука.
„О, праведно небе, нима е туй химера –
съдба по-лека да намеря:
Но не! Напразно се оплаквам аз.
Открих торба за мене – ето таз.
От всички тя изглежда ми най-лека.“
„Носи я – рече Юпитер – до века!
И без това ти сам избра торба
не с друга, а със твоята съдба.
Носи съдбата си, човече,
и никога не се оплаквай вече!“
(Jacob Jordaens - Satyr Playing the Pipe, Jupiter's Childhood, c.1639)
Изображения: Wikipédia, Wikimedia Commons