Александр Михайлович Гликберг, прочул се с псевдонима Саша Чорни, е руски поет от Сребърния век, прозаик, получил широка известност като автор на популярни лирико-сатирични фейлетони в стихотворна форма. Поетичният му сборник „Разни мотиви” е забранен от цензурата. Чорни става известен като детски писател. През годините на Първата световна война служи като редник към полевия лазарет. През 1918 г. емигрира, живее в Литва, Берлин и Рим, а през 1924 г. се премества в Париж. Издава редица сборници и книги: „Несериозни разкази” (1928), „Котешкият санаториум” (1928), „Чудното лято” (1929) и други. През 1929 г. купува земя в Южна Франция, където построява къща, в която се събират руски писатели, художници, музиканти. Рискувайки живота си, той помага в гасенето на пожар в съседната ферма, след което се разболява и умира. У нас е издадена книгата му със стихове „Горчив мед” (НК, 1983) в превод на Александър Миланов.
(1880 ~ 1932)
Има ум скептичен, ум критичен, ум практичен, ироничен и т.н. Глупостта е само една.
Глупавият мъж винаги се разпознава по глупавите очи. Но женските очи… Дявол ги знае тях! То не е дълбочина, то не е отмалялост, то не е мисъл, то не е любопитство… и най-накрая – глупачка!
Глупостта превръща всички ценности в карикатура – вместо гордост, тя притежава наглост, вместо общественост – стадност, вместо изкуство – халтура, вместо любов – флирт, вместо слава – успех.
Из „Глупости” (1910)
***
По-добре девойка в ръцете, отколкото жираф в небето.
На чужд креват, не си събличай устата!
Любимите поговорки на проф. В-га (1909)
***
Ако авторът е написал „слънцето залязваше”, не врещи че това е откраднато от Пушкин или Шекспир – авторът може да е стигнал до израза преди тях.
Из „Съвети към критици и писатели” (1908)
***
Никога не спори, все пак всички еднакво вярват в своите заблуждения.
Старай се да станеш по-глупав, ако това все още ти е възможно.
Младите поети не чети. Ако съвсем не можеш да минеш без четене – чети приказките на Андерсен и „Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ на Дикенс.
Спи, колкото можеш. Събудиш ли се, се напий. Напиеш ли се, си легни.
Изпразни си съвестта и вини родителите си – защо са те родили в такава епоха.
Из „Съвети към човека, който иска да продължи да живее” (1908)
Снимки: ru.wikipedia.org
