Просия има в любовта ~ за нея мярка няма ♥ ШЕКСПИР за любовта

За Купидон - почитан принц на фустите и крал на бандажите. За любовта - призрак, изтъкан от огън – подписано от Шекспир и неговите велики произведения.

(Procession of Characters from Shakespeare Plays by Unknown British artist, c.1840, Yale Center for British Art)

Ако не помниш ти дори най-дребна глупост,
която някога си сторил от любов – 
значи никога не си обичал.

„Както ви харесва”

КЛЕОПАТРА: Ако наистина любов е, колко е голяма?
АНТОНИЙ: Просия има в любовта – за нея мярка няма.

„Антоний и Клеопатра”

Любовта е дим от стонове и въздихания;
ако е мирна – жар искри във влюбени очи,
ако е бурна – океан заливат техните сълзи. 
Каква е още тя? Най-съкровена лудост,
задавяща горчилка и защитна сладост.

Ромео, „Ромео и Жулиета”

Любовта е призрак, изтъкан от огън,
не буен – да утихне, а лек – за се въздигне.

„Венера и Адонис”

Ние, искрено влюбените, изпадаме в необясними лудости;
но както всичко живо е смъртно в природата, така и всяка
влюбеност по природа е смъртна в лудостта си.

„Както ви харесва”

Съмнявай се, че огън са звездите;
съмнявай се, че слънцето се движи;
съмнявай се, че истината е измама;
не се съмнявай никога, че аз обичам.

ХАМЛЕТ в писмо до Офелия, „Хамлет”

Когато моята любима се кълне, че изтъкана е от истина,
аз вярвам й наистина, макар да знам, че лъже.

Сонет, CXXXVIII

Че в пламъка на любовта се крият
нагар или фитил и те ще я затрият.

„Хамлет”

Този  капризен, хленчещ, късоглед и своенравен момък;
джуджето-великан, старикът-юноша, наречен Купидон; регент
на римите любовни, лорд на преплетени ръце; миропомазан 
суверен на стонове и въздихания; сеньор на всички 
недоволства и скиталчества; почитан принц на фустите, крал 
на бандажите, ергенът предводител и най-прославен генерал 
на припкащите прелюбодейства...

„Напразните усилия на любовта”

Ще я посрещна тук
и ще я смая с лека духовитост, като дойде.
Ако не се поддава, ще й кажа направо,
че пее сладкогласно като славей.
А ако се намръщи, ще я нарека сияйна,
тъй както роза в утринна роса обляна.
Но ако стане мрачна и стои безмълвна;
ще я похваля дето толкоз сладко бъбри,
ще кажа, че говори сладкодумно.
Ако реши да ме натири, ще благодаря,
като за седмична покана за гостуване.
Ако откаже брак, ще помечтая гласно за деня,
когато имената си ще чуем като женени.

Петручио, „Укротяване на опърничавата”

(William Shakespeare, The Chandos portrait, held by the National Portrait Gallery, London)

Изображения: en.wikipedia.org, commons.wikimedia.org

В този ред на мисли