"Силни, страхувайте се от слабите! Те ще ви принудят да тичате в кръга на живота, а кръгът ще се смалява, докато не рухнете и не се запитате: "А мен кой ще пожали?" ~ Светлана ЕРМАКОВА
(The Death of Chatterton by Henry Wallis,1856)
Защо хората се делят на силни и слаби? Не физически. А на нивото на мислите и постъпките. Защо едните през цялото време се оплакват, постоянно изискват нещо и вечно очакват помощ от всички страни,а другите стискат зъби и се сражават с живота, мълчаливо помагат на самите себе си, превръщат се в опора и закрила за останалите?
Когато ми споделят, че слабите са слаби по рождение, така както силните са силни по природа, аз не им вярвам. Не им вярвам по същият начин, както не вярвам, че има хора, които могат да четат и пишат по рождение. Когато се опитват да ме убеждават, че слабите, дори и да искат не могат да станат силни, а силните по подразбиране не се нуждаят от подкрепа, която е така жизнено необходима за слабите, аз искам да дръпна аварийната спирачка и да сляза от влака, в който пътувам.
Да бъдеш слаб не е патология. Да бъдеш силен – не е даденост, подобно цвета на очите и формата на носа. И едното, и другото е избор, който всеки прави сам. Програма, определяща начина на живот. Това е.
Слабият човек не е слаб затова, че е слаб, а защото може да си позволи подобен разкош. Защото редом до него има някой, който му позволява да бъде именно такъв, някой, който да отговаря не само за себе си, но и за този слаб човек.
Не съществуват слаби хора. Има такива, на които им е изгодно да бъдат слаби.
Силните пък често са силни, не защото така им се иска, а защото нищо друго не им остава, освен да бъдат такива.
И често именно заради това, че ни се струват силни – железни, непреклонни, такива, на които с лекота можеш да кажеш: "ти си силен, ще се справиш", те най-силно се нуждаят от същата подкрепа и защита. От любов и топлина. Защото дълбоко в себе си наранени. А умората им е огромна. Самотата – също.
Защото да бъдеш силен, означава, без да разсъждаваш да поемаш ударите върху себе си. Със себе си и единствено със свои сили да запълваш всяка пукнатина в живота. Всеки теч на кораба, в който плаваш. Да бъдеш и на парадната палуба, и в мрачния трюм.
Пазете себе си, вие, силни хора. Пазете се един друг. Защото и без друго, не сте толкова много. И защото вашата сила често е вашето най-слабо и незащитено място.
Автор: Ольга Глазова
Източник: econet.ru
Картина: The Death of Chatterton by Henry Wallis,1856 - en.wikipedia.org
