Думи на Асен ЗЛАТАРОВ
От оня миг, когато там, на Балкана Ботев се увенча със славата на подвига, годините се нижат и завличат със себе си в мрака на забвението много от величията на деня, а неговото име все расте и расте, за да стане легенда.
И както е вечен Балканът - тоя свидетел на страданията и надеждите на племето ни, така е вечен и образът на Ботева, слял своята съдба с легендата на Балкана.
Той го възпя - както никой друг - и там, за него, той даде жертвата на кръвта за обезсмърти делото си.
Ботев е най-първият учител за ония, които не са решени мърцина да изтлеят. Защото той учи как трябва да обичаме народа и страната си.
Смешен е спорът: чий е Ботев? Ботев принадлежи на българския народ, защото за него той умря и за него написа своите неповторими песни.
Ботев обичаше тоя народ и в своята обич страдаше, когато вижда как може той понякога да живее като скот. И той му сочеше утрешния ден, когато свободен и просветен ще бъде равен за голямата човешка задруга.
Великото у Ботева е там, че той единствен от това време разбра къде е величието на борбата и цената на свободата: чрез родината за човечеството. И в това негово прозрение той остава голямата звезда, която озари със смисъл възхода на България и българския народ.
И затова поколения след поколения ще се прекланят пред името му, за да се съпричестят с неговото голямо име и пророчески дух.
Публикувано във в. „Литературен глас”, г. 2, бр. 78, юни, 1930 г.
Изображения: dictionarylit-bg.eu; Христо Ботев, muzeibotev.com
