„Свръхмисленето ни вкарва в спирали от безпокойство и подхранва лош навик, който има опустошително въздействие върху всяка област от живота, ума, тялото и душата ни.“
♥ Последици от свръхмисленето
Какво точно е свръхмисленето? Свръхмисленето означава да анализирате, оценявате, размишлявате и да се тревожите прекалено за определени неща до степен, в която това започва да се отразява на психичното ви здраве, защото просто не можете да спрете.
Има два основни източника на безпокойство, които водят до прекомерно мислене. Първият сме ние самите. За съжаление, някои от нас са просто генетично предразположени да бъдат по-тревожни от други. Генетиката обаче може да не е единственият фактор. Възможно е да станем хронично свръхмислещи, тъй като това ни кара да се чувстваме така, сякаш по някакъв начин работим по проблема, за който мислим прекалено много. Тъй като свръхмисленето никога не престава, това не се случва, но все пак ни се струва, че постигаме някакъв напредък. Така се озоваваме в порочен кръг, от който трудно можем да се откъснем.
Друга причина за безпокойство е заобикалящата ни среда. Тук има два аспекта. Първо, трябва да вземем предвид непосредствената среда, в която прекарваме най-много време – нашия дом и офис. Начинът, по който са проектирани тези пространства, може да окаже огромно влияние върху нивата ни на тревожност. Ако са разхвърляни, слабо осветени и шумни, това ще ни направи по-тревожни. Вторият аспект е по-широкият опит, който имаме в социално-културната сфера чрез взаимодействието ни със света. Ако сме станали обект на расизъм или сексизъм, това може да ни стресира и да доведе до повишена тревожност.
Безпокойството е физиологичен, умствен, психологически, социален и дори духовен феномен. Няма аспект от живота, върху който тревожното свръхмислене да не влияе. Когато усетите заплаха, се активира оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза (ХХНЖ). Вашият мозък задейства каскада от невротрансмитери и хормони в тялото, които след това дават физическо отражение – това е класическата реакция на битка или бягство, която подготвя тялото за оцеляване при усетена заплаха.
Проучване на Карин и колектив (2020) описва как системата ХХНЖ – когато не е регулирана – може да стане причина за няколко свързани психиатрични състояния. При това, без да се споменават преките физиологични ефекти от продължителния стрес. От системна гледна точка стресът е сложен феномен, който обхваща всичко – от здравето и функцията на нашите ендокринни жлези и органи до адаптивното ни поведение, субективното ни усещане за нашето настроение и до по-широкия свят, от който сме част.
Иронията при доста хора е, че тревожейки се за здравето си, те буквално си вредят. Като култивират почти постоянно състояние на стрес и свръхвъзбуда, те в края на краищата изпадат в състояние на хроничен, нискостепенен страх. Дори когато причините за първоначалното безпокойство (относно предполагаемо заболяване) отпаднат, нискостепенният страх, който безмълвно го е придружавал, започва да захранва други истински проблеми: лош сън, липса на концентрация, отслабена имунна система и т.н.
Така че не „всичко е в главата ни“ – всичко е в тялото ни, всичко е в поведението ни и всичко е в нашия свят!
Физическите последици – както дългосрочни, така и краткосрочни – включват:
Сърцебиене, главоболие, гадене, мускулно напрежение, умора, сухота в устата, усещане за замайване, учестено дишане, болки в мускулите, треперене и леки спазми, изпотяване, нарушено храносмилане, потискане на имунната система и проблеми с паметта. Вашето тяло е създадено да издържа на кратки моменти на остър стрес, но постоянният стрес (продължаващият стрес) може да започне да причинява хронични здравословни състояния: сърдечносъдови заболявания, безсъние, хормонален дисбаланс и т.н. Ако обичайните физически симптоми на стрес се удължат, е възможно да изпитвате последствията от тях до края на живота си.
Умствените и психологическите последици включват:
Изтощение и умора, усещане, че се намирате на ръба, нервност, раздразнителност, неспособност за концентрация, липса на мотивация, промени в либидото и апетита, кошмари, депресия, липса на контрол, апатия и т.н. Стресът може да засили негативните мисловни модели и вредния вътрешен диалог, да отслаби увереността ни и да убие мотивацията ни.
По-тревожното е, че с времето свръхмисленето може напълно да изкриви начина, по който възприемаме събитията, и да оформи личността ни така, че да не сме склонни да рискуваме, да се фокусираме върху по-негативни неща и да сме по-малко издръжливи. Ако постоянно сме настроени на вълните на Stress FM, ние всъщност не сме напълно осъзнати и не присъстваме в настоящия момент, затова не можем да усетим живота такъв, какъвто е. Понеже безмилостно се фокусираме върху това, което може да се обърка или вече се е объркало, ние пропускаме безброй възможности да изпитаме радост, благодарност, свързаност и съзидателност.
Това означава, че е по-малко вероятно да се сещаме за креативни решения на проблеми, да виждаме новите възможности и да извличаме полза от тях и наистина да оценяваме всички неща, които вървят добре в живота ни. Ако постоянно изпитваме дори и слаб страх и безпокойство, ще интерпретираме всяко ново събитие през този филтър, и то не каквото е, а такова, каквото се притесняваме, че може да бъде.
По-широките социални последици и тези, отнасящи се до средата, включват:
Разваляне на близки взаимоотношения, лошо представяне на работа, нетърпение и раздразнителност към другите, социално отдръпване и придобиване на пристрастяващи или вредни навици. Човек, който е постоянно стресиран и тревожен, започва да губи всякакъв смисъл и радост от живота, спира да прави планове, не може да проявява милосърдие или състрадание към другите и губи хъс за живота. Когато нечий ум е твърде зает да драматизира, в него има много малко спонтанност, хумор или игривост, нали?
Както се вижда, физическите, умствените и аспектите на заобикалящата среда си взаимодействат, за да създадат едно цялостно усещане за преживяване на свръхмислене и безпокойство. Например, ако непрекъснато премисляме, тялото ни ще се препълни с кортизол и други хормони на стреса. Това може да е опасно и в действителност да ни накара да мислим още повече, като увеличи стреса и промени усещането ни за нас самите и за живота ни. Вследствие на това може да започнем да вземаме погрешни решения за себе си (да лягаме късно, да ядем вредни храни, да не допускаме хората до себе си) и така цикълът на стрес, в който се намираме, да се интензифицира. Може да се представяме по-зле на работа, като протакаме изпълнението на задачите и неизбежно си създаваме повече грижи, и т.н.
Стресът и натискът от средата са неутрални – те не са проблем, докато не ги прекараме през мисловните си модели и не решим, че са. Когато мислим прекалено много, нормалният житейски стрес може да се трансформира в нещо смазващо и негативно. Свръхмисленето ни вкарва в спирали от безпокойство и подхранва лош навик, който има опустошително въздействие върху всяка област от живота, ума, тялото и душата ни.
Ако прекомерното мислене ни е навик, откакто се помним, може да сме повярвали, че това си е част от нашата личност по принцип. Но нека не униваме – промяната е възможна и всичко започва с това да осъзнаем ролята, която свръхмисленето играе в живота ни. Прекалено мислещите имат предимство пред другите: те обикновено са интелигентни, осъзнати и способни да предприемат полезни действия за себе си – само ако са в състояние да признаят, че свръхмисленето вече не работи за тях.
Всички имаме различни предразположения и нива на издръжливост. Всички сме изложени по различен начин на стрес в заобикалящата ни среда. Но най-голям контрол имаме върху това как оценяваме опита си и как продължаваме напред. Прекомерното мислене не е естествено състояние и не е необходимо. То е разрушително поведение, което можем реално да изберем да прекратим, ако искаме. Стресът е факт от живота, но свръхмисленето е по избор! С практика всеки може да обучи мозъка си да работи в негов интерес, да вижда нещата по различен начин и да устои на разяждащата сила на постоянната тревожност и стрес.
От: „Спри да премисляш отново и отново“, Ник Трентън, Изд. „Изток-Запад“, 2023 г.
Картина: unsplash
