„Ако не можеш да живееш съвсем като хората, постарай се да не живееш съвсем като животните.“

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. Днес е най-обичаният португалски писател. Причината за това е Нобеловата награда, която му се присъжда през 1998 г., и става повод за популяризиране на португалската литература. Харолд Блум го определя като най-великия съвременен романист, от тези, които умеят да се докоснат човешката душа и да събудят нейните най-дълбоки страхове. Той е автор, който не пести нищо от грозната действителност, която вижда и я сервира съвсем непринудено.

Умира на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.

Дървото стене, когато го секат, кучето хленчи, когато го бият, а човек, когато го оскърбяват, пораства.

Спасеният не е завинаги спасен, обреченият е обречен окончателно.

Обстоятелствата винаги могат да породят необходимост, но понякога необходимостта е толкова силна, че създава обстоятелства.

Мъката и радоста, за разлика от водата и маслото, могат да се смесват.

Очевидноста и неизменноста винаги подрязват крилете на вдъхновението...

Аз мисля, че ние не сме ослепели, а сме били и ще си останем слепи. Слепи, които виждат. Слепи, които, виждайки, не виждат.

Наистина, най-лош слепец е този, който не иска да вижда.

Борбата винаги е, в една или друга степен, форма на слепота.

Може би, човечеството ще се научи да живее без очи, но тогава то ще престане да бъде човечество.

Има надежди, които се хранят с безумие.

Паниката върви несравнимо по-бързо, отколкото краката, които я носят.

Първото поражение е най-лошото.

За това, че ще умрем, ни е известно още от деня на раждането. И затова в определен смисъл може да се счита, че ние всички се раждаме мъртви.

Никой на света не е съгрешил толкова тежко, че да умре два пъти.

Бог спасява души, той не спасява тела.

Крачка назад приближава към смъртта точно така, както и крачка напред.

Истинското милосърдие започва с теб самия.

Ти даже не можеш да си представиш, как в течение на времето нараства черният списък на самообвинения.

Ако не можеш да живееш съвсем като хората, постарай се да не живееш съвсем като животните.

Не е трудно да се живее с хората, трудно е да ги разберете...

Така е устроен светът: за един е беда, а за друг е празен звук...

Това което не е достатъчно добро за едни, за други е мана небесна.

Всеки трябва да говори за това, което знае, а това, а за това което не знае, да пита другите.

Навикът за любов е фатален.

Раздялата е подобна на смърта, а единствената макар и съществена разлика е надеждата.

Не искам да те чакам, а искам да бъда там, където си ти.

Пълното, незапълнено с думи мълчание, може да спаси това, което вече считаме за изгубено.

Истинският дом е мястото, където човек спи.

Предполагам, че е първият признак за самотата е, когато се чувстваш безполезен.

Когато всичко е позволено, е също толкова лошо, както когато нищо не е позволено.

Има такива безчувствени хора, които мислят че ще избягат от своето нещастие, смеейки се над нещастието на другите.

Малко неща на света терзаят душата, както осъзнаването, че сме предали идеалите на нашата младост.

Няма съмнение, че най-добрите уроци преподават най-простите хора.

Здравият разум се явява твърде здрав, че действително да бъде разум...

Що се отнася до чувствата на сърцето, прекалено много е винаги по-добре от прекалено малко.

Нито едно човешко същество не може да мине без илюзии, представляващи странна психическа болест, необходима за нормалния живот.

Специалните ефекти са най-лошият враг на въображението.

Хаосът е ред, който е нужно да се разшифрова.

Ние всички сме в някаква степен публични фигури, а разликата е само в количеството зрители.

Бог не прощава грехове, които се правят по негова воля.

Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.

Всички дни са еднакви, и нито един не прилича на другите.

Ден, когато получаваш макар и един добър съвет, вече не може да се счита за изгубен.

Хората са странни твари, а младите хора са още по-странни, младите са съвсем друга порода.

Невежеството е мощна и решителна сила.

Ти ставаш скептик. Доколкото ми е известно, никой не се ражда скептик.

Във всяка ситуация се намира някой, който изказва своето мнение, даже ако не го питат за него.

Без смърт няма възкръсение, а без идеите за възкръсението няма религия.

Всеки постъпва в съответствие със своите морални принципи.

Жените не прощават слабости.

На никой все още не е отдало да види смърта и да остане предишният.

В този свят на всеки въпрос можеш да получиш отговор, само че времето за въпроси никога не настъпва.

Да, знанието е действително прекрасно нещо. Зависи от това, какво знаеш. И от това, кой знае.

Въпросите ти са грешни, ако вече знаеш отговора.

Детските кошмари не се сбъдват, да, и мечтите също.

Единственото, на което Бог не е способен, е да не обича самия себе си.

Когато всички станат поети, никой няма да пише стихове.

Умният разбира с половин дума.

Едни се обличат в доспехи, други в тайни.

Най-добрият начин да защитиш своята тайна е да уважаваш чуждите тайни...

Добрите дела се творят само в неработно време.

Големите кораби се строят за големи бури...

Вероятно, необходимостта да плащаш за собствените си мечти, е най-горчивият вид отчаяние.

За промени в живота е необходим целия този живот.

Този, който се наслаждава изпитва страдание, равно на наслаждението, което изпитва този, който страда.

Природата се отнася към всички свои създания с възхитителна жестокост.

Ако съм искрен днес, какво значение има дали ще съжалявам за това утре.

В нас има нещо, което няма име, нещото, което сме.

Само мълчанието е истинско.

Може би само в света на слепите всичко ще бъде такова, каквото е в действителност.

В крайна сметка всички животи свършват прекалено рано.

Източници: „Слепота“, „Възпоминание за манастира“, Жозе Сарамаго, изд. Колибри
Снимка: revistamacondo.wordpress.com