Родена в дворянско семейство в Петербург през 1872 г., Надежда Лохвицка (по мъж - Бучинска) очарова литературните среди с хумористичните си къси разкази. Творяща под псевдоним Тефи, тя сътрудничи на различни вестници и сатиричното списание „Сатирикон”. Авторка е на пиесата „Женски въпрос” (1901) и двутомника „Хумористични разкази” (1910-1911). През 1919 г. заживява в Париж и дейно участва в културния живот на руската емиграция. През 1923-1927 г. нейни разкази и фейлетони са отпечатани в руската емигрантска преса, издавана в София. 

Н. Тэффи (1872 ~ 1952), Париж. Фотография П. Шумова

Анекдотите са смешни, когато ти ги разказват. А когато ги преживяваш, е трагедия. И моят живот - както голям анекдот, така и трагедия.

Колко е странно, че понякога грешките носят на човек повече ползи, отколкото разумните обмислени постъпки. 

Маргарита Николаевна има репутация на умна жена. При нея отиват за съвет в психологически труден момент. Най-вече жени. В материално трудни моменти не отиват при нея. Напълно логично. Щом е умна, пари няма да даде. 
(От сборника „Всичко за любовта”)

Богатите залежи от мрамор, годни за паметници, естествено породили в Атина славни мъже и герои. 

Френското неприличие е пикантно, руското – оскърбява слуха. 

Да учиш е скучно. Да се преструваш – леко и забавно. 

Оленушка стана убедена вегетарианка, вареше за себе си някакви стебла и крадеше месо от чинията на мъжа си. 

Казват, че „Победителите не ги съдят”. Но някой е дал отговор на тая пословица: „Не ги съдят, но често ги бесят без съд”.

Никак не обичам думата „никога”. Ако например ми кажат, че никога няма да ме боли глава, навярно много бих се изплашила.

Когато върху устните ми няма червило, гласът ми звучи глухо и нищо весело не мога да изрека. 

Много ми е по-приятен влюбеният в мене идиот, отколкото най-разумният умник, безразличен към мен или влюбен в друга глупачка. 

Ако ме похвалите – няма да повярвам. Ако ми кажете истината, ще ме нараните. Най-добре да се разотиваме. 

Никой не съветва така много и така упорито, като глупакът.

Който е познал нежността е белязан. Копието на архангелът е пронизало неговата душа и той няма да намери в душата си нито покой, нито мярка.

Човешкото щастие се среща много рядко, защото се намира съвсем не на мястото, където трябва да бъде.

Колкото по-културна е страната, толкова по-спокоен и обезпечен е живота на нацията, толкова по-кръгли и съвършени са формите на нейните глупаци.

Аз не само умея да очаровам, разказвайки бивалици и небивалици, но и да разказвам за болката. 

Нежността е най-кроткият, най-плахият, божествен лик на любовта. Сестра на нежността е жалостта, и те винаги са заедно. 

Човек, който не обича котките, никога не може да ми стане приятел. И обратното – ако обича котки, аз ще му прощавам и ще си затварям очите за неговите недостатъци. 

Доброжелателството – явление извънредно рядко в писателските среди. Почти невероятно.

Колко често упрекват писателя, че краят на романа е някак нескопосан. Сега вече знам, че писателят неволно твори по образ и подобие на съдбата. Всеки завършек винаги е прибързан, свит, разкъсан.

Тургенев е пролет, Толстой – лято, Дикенс – зима, Хамсун – есен. 

Източник: izbrannoe.com
Снимка: Н. Тэффи. Париж. Фотография П. Шумова, ru.wikipedia.org