За трима от най-яростните противници, които срещаме в дългото пътуване към себе си и другите, с думите на един от най-четените френски писатели Бернар ВЕРБЕР и вдъхновяващата му „Книга за пътя“ (Изд. „Колибри“).

(The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton)

♥ Битка с болестите

И сега ето го и четвъртия ти противник. Все едно е армия от малки черни раци. Някои разпространяват афти, болки в гърлото, високи температури, зачервяване на очите, парене в стомаха, ревматизми, псориазиси. Други пък предизвикват кихавици, кашлици, слуз, храчки, сърбежи, пъпки, сърцебиене…

Ето ти няколко здравословни проблема. Не можеш да ги победиш нито с меч, нито със сабя. Викаш на помощ имунната си система. Тогава хилядите малки светлобежови рачета излизат от пещерите на твоите ноздри и твоята уста. Двете армии доближават една към друга. От една страна, болестите. От другата, твоите лимфоцити. И всеки лимфоцит напада в двубой една болест. Окуражи ги от разстояние. Извади на светло скътаните чувства. Не забравяй, че думата „болест” на френски (maladie) произлиза от „трудно казвам” (mal а dire). Използвай цялата сложност на твоята вътрешна химия. Твоето тяло знае да произвежда морфин, антикоагуланти, дезинфектанти, противовъзпалителни средства. Помисли си. Може би си много по-силен срещу болестите, отколкото си мислиш. Ако армията ти не е достатъчна, ще ти предложа друга тактика. Свири почивка. И вместо да искаш да унищожиш болестите, засили здравите си участъци. В крайна сметка някои болести, непобедими в двубоя с лимфоцитите, се оказват неспособни да напредват на здрав терен. И там едното нищо ги довършва. Те пробват една последна отчаяна атака. И тогава ти ги избиваш всичките, изгаряйки ги с високата си температура.

♥ Битка срещу малшанса

Твоят пети противник е малшансът. Това е една сива мъгла. Срещу нея ти нищо не можеш да сториш. Съжалявам. Тогава ти лягаш на земята и я оставяш да те покрие. Знаеш, че ако мръднеш, тя ще те ухапе. Оставаш неподвижен, не мислиш за нищо, изчакваш да мине. Не те е страх от малшанса. Приемаш, че невинаги побеждаваш. Приемаш малшанса като елемент, който може да определи изхода на една битка. Малшансът не е враг. Всичко, както и дъждът, е начин да оцениш по-добре хубавото време. Малшансът позволява да си задаваш въпроси и да се развиваш. Приеми безпомощността си пред липсата на късмет. Извий гръбнака. Усети го как се плъзга под тялото ти. Тук истинският воин е този, който се въздържа от борба. Истинският воин е този, който знае да губи. Дори загубата е необходима, за да напредваш.

♥ Битка срещу самия себе си

Ето и твоя седми противник. Това е някой, който трябва да приемеш на сериозно. Това е най-ужасният ти враг. Той прилича на теб. Притежава всички твои лоши страни. А също и всички качества. Това си ти самият. Винаги си имал конфликти със себе си. Ето чудесен повод да се справиш с тях. Срещу теб, не можеш да се измъкнеш. И без бой с мечове, нито надпревара с хумор. Той ти предлага една игра на карти. Сядате от противоположните страни на една маса. Той държи карти, досущ като твоите. Образи от миналото застават на мястото на обичайните рисунки. Той разполага картите си на ветрило, поглежда те лакомо и бавно изтегля една. Обръща я. Виждаш един болезнен спомен, който си се постарал да забравиш. Твой ред е да сложиш карта. Той разбира, че ти ще теглиш от по-приятните моменти, и те контрира с по-силни карти. Избира най-ужасните ти спомени. Оголи се. Това ще го принуди също да се оголи, за да засили залога. Повече никакви подаръци от негова страна. Вади картите, показващи подлостите ти, страховете ти, неблагодарностите ти, безразличието ти към страданието на другите, мързела ти, твоите предателства. Ти му показваш най-ужасните си рани, докато той вече няма с какво да те контрира. Неудобно му става от лекотата, с която гледаш на себе си. Казваш му, че ти лично не се упрекваш в нищо вече. Това е чудесен повод да се сдобриш със себе си. Той обръща масата и хвърля картите на земята. Протягаш му ръка и му предлагаш оттук нататък да сте приятели и нищо да не предприемаш, без съгласието между теб и теб. Той приема. Стига битки.

Избрано от: „Книга за Пътя“, Бернар Вербер, превод Капка Стойкова, изд. „Колибри“, 2015 г.
Картина: The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton, chinaoilpaintinggallery