Покварата от семейството минава в обществото, а от обществото - в народа ♥ Александър КРЪСТНИКОВ

„Истинската семейна печалба, реализирана на земята, е: да се възпитат добре момчета и момичета, та един ден да се хранят с „твърдата храна” на горните духовни класове и да имат обучени чувства да разпознават доброто и злото.“

„Rural School“, Nikolay Petrovich Bogdanov-Belsky (1868-1945)

За семейството и детето

Тайната на любовта е по-велика от тайната на смъртта. Смъртта е само временна промяна, любовта е вечна и силата й не спира пред гроба, а продължава отвъд. Само оная част, която принадлежи на половото чувство, се свършва на земята; другата част, която у духовните люде бива по-съществена, продължава от планета на планета и от век на век. Пример: романът на Дук де Помар „Безсмъртната любов“.

Целта на семейството е детето и неговото възпитание. Да се даде възможност на земята за проява на един невидим наш приятел - ето смисъла на земните семейни връзки. Половото съединение, което мнозина от света считат за отредена от естеството наслада, има за сетня цел потомството.

Както за разгадката на нравственото съзнание, така и за разгадката на любовта са необходими да се изучат по-прежните съществувания на човека, защото от тях ни идат придобитите и на лице склонности, в които характерът е обграден с множество странични явления. (Вж. кн. „За Любовта“, изд. Пс. О.)

Човекът е резултат на три фактора:

а) наследственост, която носи сетнините от минали животи - съдбата;

б) приспособяване на духа в средата (семейство, общество, народ);

в) Божествен дух, който се явява съединителна брънка между веригата на миналите духовни придобивки и опитност), със закона за приспособяване или средата.

Миналите животи - това е времето, когато бяхме в скръб, когато за своите, грехове се обличахме във вретище и когато с пост смирявахме душите си. Това е нашата съдба, която през сегашния живот сме дошли да изкупуваме.

Скръб, глупост и мъка са изпълвали дните на съдбата ни.

От гледна точка на нравствеността човек стои още невисоко. Ако се вгледаме във всички обстоятелства, ще ни стане ясно, че животът (светският) иначе и не може да се слага. Работата е в това, че ниските фази на съседно духовно напластяване в действителност реагират с такива също свои фази. Тогава фазите се унищожават взаимно. В света, напр. срещу разбойника най-добро средство се явява оръжието. (Клин клин избива- б. на пр.) Ето защо за подема на нравствеността е необходимо наказанието, сиреч приблизително, тия същи фази, в които пребъдва душата на престъпника и винения. Неведнъж се е изказвала мисълта, че мнозинството хора на грешат, и не извършват и най- тежките престъпления само защото не им се удава удобен случай. С други думи, главно за да не последва наказание. С това трябва напълно да се съгласим, понеже към нашата (съвременната) нравственост в пълна мярка е приложимо изказаното съждение относно еволюцията - тая нравственост се поддържа на сегашното равнище само чрез взаимопринуждение. („Миров процес“ - В. Рейзнек, стр. 9)

Руският писател Гогол сравнява съдбата с глупава пуйка. А целта на нравствения човек е да се избави от ненужните отличителни белези на съдбата- скръб, глупост и мъка и да ги замени с окултно-мистична радост, мъдрост и облекчение. Ето благородната задача на родителите: те не трябва да бъдат само творци на физически тела за своите чада, а творци духовни, създатели на чисти характери и подбудители на духовен напредък. По такъв начин децата ще минат под закона на благодатта, в който се заключава истинското семейно щастие.

По-нататък, приспособяването на духа в средата, като се почне от детството, юношеството, възмъжалостта и се свърши със зрялата възраст, е борба на духа с материята. И тая борба продължава до тогаз, докато човек излезе победител със своя дух. Й колко радостен бива в оня ден, когато може заедно с Роберт Саусуел да рече: „Моят ум е цяло царство за мене.“ Добрите родители подпомагат чрез изпитани възпитателни средства борбата на своите деца.

Божественият дух, който най-напред действа чрез първичните внушения на съвестта се поселва в човека след мъчителните, но радостни напокон усилия на девет духовни класа. Крайната цел на тоя мистичен труд е евангелското изречение на Господ Иисус: „Аз и Отец - едно сме“. За да се изобрази Божествения дух в децата, изисква се да има същия дух в мъжа и жената.

Вън от тия съществени печалби в областта на духа, няма други нито за семейството, нито за децата. Безумието на родителите или тяхното неверие ще докара същото у чедата.

Наистина ап. Павел в посланието си към Колосяните (гл. З, ст. 20), препоръчва на децата да бъдат послушни на родителите си във всичко, защото това е благоугодно Господу, но ако родителите са до там самозабравени, щото учат на зло децата си, последните не са длъжни сляпо да изпълняват техните заповеди. И апостол Павел, знаейки какво и самите родители се нуждаят от съвет, препоръчва им в същата глава (Към Колос. гл. 3, ст. 21) да не дразнят чедата си. Въобще, в делото на възпитанието трябва да се взема една Божествена мярка, а не човешка несъвършена. Това трябва да става толкова повече, че често пъти е наблюдавано едно разделение на възпитателния метод: бащата, напр., държи децата си строго и ги бие, а майката е малодушна пред тях и се прави, че не вижда техните простъпки. Без съмнение, липсата на единство в делото на възпитанието докарва онова, което не трябва да бъде - обезценяване на добродетелите. Това пък не е печалба, а загуба.

И родителите и децата е необходимо да жертват на Божествената правда, да се надяват на Господа. Днес има пълно разкапване на семейните връзки. Лошите примери на родителите се подемат с още по-голямо усърдие от децата. И така целия род тъне в злото и спира своя духовен развой. И какво се постига в края на краищата?- Покварата от семейството минава в обществото, а от обществото - в народа. А народът, който злострада от лукави духове, не може да се надява на Господа и не може да се укрепя в милостта му. Ако едно дете живее в духовно семейно гнездо, то рано или късно се прониква от чистата подлунна атмосфера. То става добър момък, мъдър мъж. И такъв мъж не може да не възкликне с оная фраза, що срещаме в древното ТАРО: „Никога не съм могъл да се начудя, че съм се родил в най-почтено място и в най-честито време“. Човек може да се роди в едно бедно семейство. Това може да е добре за духа. Човек може да се е родил между богати родители. Не всякога това е за полза на духа, макар че мнозина човеци ламтят за световно богатство.

Истинската семейна печалба, реализирана на земята, е: да се вьзпитат добре момчета и момичета, та един ден да се хранят с „твърдата храна” на горните духовни класове и да имат обучени чувства да разпознават доброто и злото.

Бургас, 26.VІІ. 1919 год.    

Из: „За семейството и детето“, Александър Кръстников, издание на Духовна асоциация за окултни изкуства, 2014 г.
Картина: „Rural School“, Nikolay Petrovich Bogdanov-Belsky (1868-1945)

2087 Преглеждания