(Портрет на Марина Цветаева от Пьотър Шумов, Париж, 1925 г.)

Писмата на великите

През пролетта на 1915 г. в живота на руската поетеса Марина Цветаева се появява мъж на име Никодим Плуцер-Сарна. В своите спомени, сестра й Анастасия рисува неговия портрет: „Лице тясно, смугло, черни коси и очи. И имаше у него сдържаността на гордия човек, и имаше още самота, и нещо от тигър във всичко това… беше романтичен до мозъка на костите - въплъщение на мъжествеността и това, което наричаме авантюризъм - свобода, жажда и ненаситност“.

Никодим е по-възрастен от Марина Цветаева с няколко години, европейски образован, доктор по икономика. В края на 1916 г. Плуцер-Сарна се превръща във вдъхновение за съвършено нови страници в поезията на Цветаева, в които никой на може да разпознае предишната Марина. Краят на връзката им идва през 1919 г., а по-късно Цветаева споделя, че Плуцер-Сарна е вдъхнал живот на всичките стихове от сборника й „Версти“, публикуван през 1922 г. „Всички стихове тук са посветени на Никодим Плуцер-Сарна, за когото - живот по-късно - мога да кажа, че съумя да ме обича, че съумя да обича това трудно нещо - мен.

Дон Жуан

И е имал шпага Дон Жуан.
И е имал Донна Анна Дон Жуан…
Тъй твърдяха и това аз знам
за прекрасния, нещастен Дон Жуан.

Ала днес, в среднощна тишина,
тръгнах сам-сама, а някой в мрака
сякаш с мене крачеше, и сякаш
ми редеше имена…

Странен бе - с тояжка… Чух едвам:
- Не е имал Донна Анна Дон Жуан!

14 май 1917

(превод от руски: Димитър Горсов)

...

Из писмото на руската поетеса до Никодим Плуцер-Сарна

Аз не Ви обичам вече. Нищо не се е случило - животът се случи. Аз не мисля за Вас нито сутрин, събуждайки се, нито нощем, заспивайки, нито на улицата, нито под звуците на музика, - никога. Ако Вие бяхте обикнали друга жена, аз бих се усмихнала и замислила за Вас и за нея. Напуснах играта. Всичко, което чувствам към Вас, - е леко вълнение от гласа. Харесвам Вашето лице както преди. Защо не Ви обичам вече? Две години подред, мислено в душата си Ви влачих със себе си по всякакви пътеки, зали, църкви, вагони, не се разделях с Вас нито за секунда, броях часовете, чаках обаждането ви, лежах като мъртва, ако обаждане нямаше. Всичко, както у всички. И все пак не всичко, както у всички. Вие първи престанахте да ме обичате. Ако това не се беше случило, аз и досега бих Ви обичала, защото винаги обичам до краен предел. Отначало Вие идвахте в четири часа, после в пет, после в шест, после в осем, после съвсем престанахте да идвате. Вие пръв забравихте, коя съм аз.

Октомври, 1918

Никодим Плуцер-Сарна (1881 ~ 1945)

Превод от руски: Мария Тонева за WebStage

Източник: Лучшие стихи великих поэтов. Литература
* Портрет на Марина Цветаева от Пьотър Шумов, Париж, 1925 г., bg.wikipedia.org
Снимка: Никодим Плуцер-Сарна (1881 ~ 1945), tsvetaeva.lit-info.ru