„Кой е най-красивият живот? Аз наричам живот, който да съставя едно цяло от младост до старост. И човек никога да не съжалява, че е минал през този живот.“
Животът и в младини, и в старини е един и същ
Когато човек се проявява, това показва, че той е познал Бога. Той ще бъде и млад, и възрастен, и стар. Той ще образува цялото колело, върху което се движи животът. Той няма да има онази старост и немощ, и слабост на стария. Младият представя семето, което е поникнало. Възрастният е цветето, което цъфти. Старият е узрелият плод. Следователно човек трябва да се посее, да поникне, да израсне, да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Като узрее, това е старият човек, който е познал Бога. Като опиташ този плод, ти ще придобиеш неговия живот. Животът ти ще се увеличи и ще станеш като него, т.е. ще познаеш Бога. И тогава, като дойдат страданията, ти поглеждаш дървото на живота, защото знаеш, че в него са условията на поникване, на растене, на цъфтене и на връзване. През всички изпитания, през които човек минава, има нещо, което може да израсте и да укрепне. Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити.
Сега младите се извиняват, че са неопитни, а старите - че са нервни. Господ никого не извинява, нито младите, нито старите. Които влязат в училището, трябва да се учат. Ако си стар и имаш съзнанието, че си стар, това е дисхармония. Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще се подмладиш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш - млад - стар, млад - стар. А какво е млад и стар в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е. младият е в началото, а старият - в края. Как разбираме музиката? Когато остарее музикантът, не го посрещат с ръкопляскане. Щом завърши концерта, всички се възхищават, публиката ръкопляска - „бис, бис", да се пов-тори. Започват от началото да свирят. Значи няколко пъти може да остарее и да се подмлади човек, това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в този смисъл в музиката под „млад човек“ се подразбира човек, достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. А най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: „Стар човек!“ Та щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания.
Най-първо хората мислят, че знаят много, че са всесилни и затова в младините си стават безверници, повече уповават на своята сила. Като минат 45-50 години, стават набожни, а към 80-та година всички се предават на Бога и вярват в невидимия свят. Това е една слабост на човешкия ум.
Казват: „Възможно е човек да разреши всички неразрешени въпроси“. Има въпроси, които в детинство не са разреше ни, но след 3-4 години се разрешават. Има въпроси, които след 20-30-40 години се разрешават. Има въпроси, които след 120 години се разрешават. Възрастта на човека не е нищо друго, освен че всичките мъчнотии в разните възрасти се разрешават. Дойдеш до старини, трябва да разрешиш най-важният въпрос - за Бога. Понеже, човек като остарее, няма за какво да работи. Човек като остарее, се подига. Човек в детството работи с основата на мозъка, после работи със средната част на мозъка, а в старини работи с горната част. Всичките работи ще обработи, като няма какво да прави. Той на хоро не ходи да играе като момък. По кръчмите не ходи да пие вино, остарял е и не може. Седи той и не може да се движи, мисли и чувства. Като няма какво да прави, за Бога почне да мисли. За Бога мисли, то е за дома да мислиш. Кой е старият човек? Казва: „Дълго време не съм писал на нашите домашни“. Той казва, че вече близо 50 - 60 години нито едно писмо не е получил. Седи, мисли, започва да пише писмото, на Господа. Седи и мисли, забравил адреса. Забравил адреса на баща си и майка си. Не знае как да направи молитва. Не знае как да започне молитвата - значи не знае адреса. Казва: „Не зная да се моля“. Щом някой ми казва, че не знае да се моли, казвам: „Забравил си адреса“. Веднъж един ме пита: „Как да се моля?“ Казвам: „Знаеш как да се молиш“.
Старите хора в света са Божествени съкровищници. Те са съкровищници на Божествените придобивки.
Как трябва да се гледа на живота? Кой е най-красивият живот? Аз наричам живот, който да съставя едно цяло от младост до старост. И човек никога да не съжалява, че е минал през този живот. И като остарее, да е млад, и като е млад, да е стар. В природата това е. Малкото дете има желание да стане стар. Старият като остарее, в него има копнеж да стане млад. Не само да има копнеж, но като си стар да се чувстваш, че си млад. Представете си един човек, който е научил смисъла на живота, защото старостта е една дупчица. Представете си, че си остарял. Като няма никой, ти като малко дете си играеш, търкаляш се в стаята, а пък като дойде някой, вземеш старата форма. Като си отиде онзи, пак се търкаляш и си играеш като дете. Питам: кой е в пътя на истината, старият или младият? Вие сте забравили изкуството да ставате деца. Нали има един стих в Писанието, който казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“.
Постоянните неща са непреривни. Туй помнете за реалността. Там, дето става едно прекъсване, то не е реално. При неща, при които не става никакво прекъсване, тия непреривни неща, те са реални неща. Дали вие ги съзнавате или не, то е друг въпрос. Но в самите неща, в същността на нещата, дето няма прекъсване, там е реалното. За пример, ако в твоя живот ти в младини си мислил едно, а в старини - друго, станало е прекъсване, ти не си бил в реалния живот. Ако ти облажаваш живота на младините си, а не си доволен от живота на старините си, ти не си в реалния живот. Животът и в младини, и в старини е един и същ. Но за нас има стари и млади.
Млад греши, стар се изправя. Когато старият се изправя, младият добре живее. Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение - от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение. От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение е това, че всички търсят свободата. Туй е отношение.
Философия, която не включва тези три елемента: на младия, на възрастния и на стария, не е никаква философия. Младият представя началото на живота, оттам, отгдето е излязъл. Той представлява началото на Истината. Възрастния е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и земята е равномерно осветена. Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма. Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота.
Избрано от: „Книга на живите“, Петър Дънов, изд. „Астрала“, 2010 г.
Снимка: petardanov.com