На 28 май 1912 г., в градчето Брунате на езерото Комо, в стая №4 на вила „Bellavista”, на 46 години умира поетът Пенчо Славейков. Разочарован от сънародниците си, с вярната Мара над него – единствената му подкрепа и утеха до края.
На фасадата на вилата, Съюзът на българските писатели е поставил барелеф с надпис на български и италиански език: „В този дом - прокуден от своята Родина – почина през 1912 г. големият български поет и патриот Пенчо Славейков!“
Пенчо Славейков – огорчен и саркастичен, оживява в романа на Владо Трифонов „Суета, суета“ (Изд. Жанет-45), от който споделяме следващия фрагмент за нравите български.
(Мара Белчева и покойния Пенчо Славейков, 1912 г., © Държател: Национален литературен музей)
Туй правят със свестните
– Туй оправят със свестните. С Петко Каравелов, с Христо Белчев, с Алеко… – затварят ги, прокуждат ги, оставят ги без препитание или ги убиват. После се хвалят с работата им, сякаш заслугата е тяхна. Тъй ще сторят и с мен – помни ми думата, Маро. Ще ме честват, ще възклицават, ще се умиляват – ах, Пенчовия талант, ах, Пенчовата прозорливост…! Сред тях ще има и хора, дето са ме мразили и тормозили, но сега и те ще са там, да ги види обществото, че милеят за поети като Пенчо.
Сигурно ще има специална програма за погребението ми. От толкова часа до толкова – опело. От толкова до толкова – речи. От толкова до толкова – пренасяне на ковчега до гробищата.
Ще има и шествие, най-вероятно по булевард „Княгиня Мария-Луиза“, в което ще участват министри и депутати – че къде без министрите и депутатите? Ще има и хора от градският съвет.
Ще има попове и учители. Също писатели и поети – че къде без писателите и поетите? Както и стражари на коне.
Много е вероятно да присъстват и най-обикновени граждани. Когато имах нужда от тях да ме защитят, никакви ги нямаше. Но сега ще са тук. Хиляди най-обикновени граждани.
А, да, венци! Забравих венците! Ще има много венци. С ленти и надписи на тях – един от друг по-глупави. Например: „Той принадлежеше нам, а други ще го имат.”
И сълзи ще има, разбира се. Къде без сълзи?
Из романа „Суета, суета”, Владо Трифонов, изд. Жанет-45
Източник: Vlado Trifonov
Снимка: Мара Белчева и покойния Пенчо Славейков, 1912 г., Държател: Национален литературен музей; nlmuseum.bg
Портрет на Пенчо Славейков от 1912 г. Източник: ДА „Архиви“; bg.wikipedia.org
