Върховната цел на човека е да дава и получава любов ♥ Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта

(„Иван-царевич на Сером Волке“ (1889), худ. Виктор Васнецов)

♥ Формите на любовта 

Днес имаме честта да посрещнем игумен Евгений Николаевич Ростов като наш почетен гост. Той ще говори за любовта. 

Чудех се как ще премине този Урок. Все пак любовта е толкова често срещана тема, макар аз да не бях разбрал почти нищо от нея. Но притесненията бяха излишни. Въпросът как да започнем беше решен от старец с обикновено лице и дълга, сива коса: 

- Искам първо да кажа колко сме признателни, че сте тук, отче, и най-вече, че сте готов да обсъждате такава деликатна тема с нас. Всички знаем какво е любовта, но е много трудно да го изразим с думи. Лично аз съм мислил много за нея, но трябва да призная, че ми е малко объркващо. Струва ми се, че думата „любов“ има много различни значения, както има и различни видове любов.

Игуменът взе думата и след като благодари на младия си колега за гостоприемството, поздрави събраното множество и започна: 

- Склонен съм да се съглася с вас. Любовта е сложен проблем, защото наистина съществуват много видове любов, а колкото и да е странно, в езика ни има само една дума за всички тях. Древните гърци са били по-добре: те са имали четири думи. „Агапе“, думата, използвана от свети Павел, обозначавала дълбоката, „истинска“ любов, „филиа“ означавала приятелство, вярност към приятелите, семейството и общността - тя предполагала добродетел, равенство и близост. „Ерос“, третото име за любовта в древногръцкия език, се използвала за страстната любов, при която има чувствено желание и копнеж. „Сторге“ означавала естествена привързаност, като например обичта на родителите към децата. Всичко това е много объркващо. Значенията се припокриват, а думите нямат аналог в съвременния език. Затова ви предлагам да започнем от универсалната любов, а после да разгледаме различните й проявления. 

Най-висшата любов, разбира се, е Божията любов. Тя е нашето начало и нашето спасение, безусловна, всеобхватна, всесилна. Но любовта е и навсякъде около нас - тя присъства във всеки ден от живота ни и всяко кътче от света ни. Важното е да се научим да я разпознаваме. 

Любовта може да бъде романтична и в крайна сметка тотална любов между мъж и жена, частична любов, любов към родителите и към децата, приятелска любов, братска любов и прочие, и прочие. Ако помислите, ще видите, че всички форми на любовта имат нещо общо: емоционалната привързаност между вас и обекта на любовта ви. Да обичаш, означава да бъдеш емоционално привързан, дори любовта да не е споделена. Можем да обичаме, независимо дали отвръщат на чувствата ни. Но любовта може да породи връзка, само ако е взаимна. 

Изправи се млад мъж, нервен и притеснен: 

- Ужасно е, когато любовта не е взаимна. Аз бях много влюбен в едно момиче от нашия град, но тя не отвърна на любовта ми въпреки всичките ми усилия. 

- Ех, това често се случва. Ако не е взаимна, любовта не може да прерасне в отношенията, за които копнеете. Просто сте се влюбили в неподходящия човек. Това е ситуация, която трябва да анализирате въпреки силните емоции. 

- Как се анализира такова нещо? 

- Случвало ли ви се е и друг път? 

Младият мъж се поколеба, после отговори: 

- В интерес на истината, да, случвало ми се е няколко пъти. Вече се чудя дали изобщо мога да привлека срещуположния пол. 

- Никога не трябва да се съмнявате в себе си - каза игуменът след като помисли малко. - Всеки може да намери любовта, стига да е искрен, а на мен ми се струва, че вие сте много искрен. Дълбоко в себе си всички пазим образи на хора, във вашия случай жени, които са играли важна роля в ранното ни детство, например майка, леля, учителка. Тези жени са ни близки и образът им е запечатан във вътрешния ни цилиндър. Вследствие на това сме склонни да се влюбваме в хора, които напомнят тези образи. Това обяснява защо се влюбваме в толкова различни хора. Но фактът, че се влюбваме в жена, с която чувстваме подсъзнателна близост, не означава, че наистина се чувстваме близки с нея! Трябва да анализирате ситуацията, както винаги, когато в живота ви нещо се обърква. В този случай може да установите, че сте се заблуждавал с очакването любовта ви автоматично да се окаже взаимна, което просто не е така. Опитайте се да извлечете урок от тези тъжни събития. Помислете за това, срещайте се с други жени и се опитвайте да анализирате чувствата си. 

♥ Смисълът на любовта 

Младият мъж не знаеше как да реагира, но мълчанието бе нарушено от пряма жена, която зададе простичък въпрос: 

- Евгений Николаевич, а какъв е смисълът на любовта? 

Лицето на игумена доби съсредоточено изражение. Виждах, че се вглъбява дълбоко в себе си. Свали очилата си и впери поглед в далечината, което беше нетипично за него - обикновено гледаше в публиката. Заговори бавно, на дълги интервали. 

Любовта е същността на човешкия живот. Върховната цел на човека е да дава и получава любов. 

Без любов ще живеем в механичен свят. 

Без любов приличаме на празен съд, лишени от същност. 

Любовта превръща черно-бялата картина на живота ни във вихър от цветове, вкарва барабанен ритъм в красивата музика. 

Любовта ни смирява и изпълва с признателност. 

Любовта не е себична, тя се стреми към щастието на обичания човек повече, отколкото към нашето собствено. 

Любовта е търпелива, за нея времето не съществува. 

Любовта означава разбиране и прощаване. 

Отначало любовта може да бъде съсредоточена върху отделни хора, но постепенно можете да обикнете всички живи същества и природата. Това е истинската универсална любов. Достигнете ли този етап, значи сте станали като Иисус, Буда или свети Франциск и също като тях можете да правите чудеса. 

Даването и получаването на любов вървят ръка за ръка и заедно образуват най-важната дарба, която всеки човек инстинктивно се стреми да развие. 

Любовта във всичките си форми ни дава сигурност и възможност да израснем. 

Наистина, да обича - това е мисията на всяко човешко същество. 

Думите му бяха последвани от пълна тишина, някои от присъстващите се прекръстиха… Докато говореше, игуменът за миг заприлича на светец, гледащ в отвъдното.

Из: „Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта“, Ханс Висема, изд. „Кибеа“, 2013 г.
Картина: „Иван-царевич на Сером Волке“ (1889), худ. Виктор Васнецов; ru.wikipedia.org