„Когато си щастлив без тишина, щастието ти ще бъде като някаква треска, възбуда, гонитба… Защото си се опитвал да намериш другия човек, а още не си намерил себе си.“
(The Lovers 1909, by William Powell Frith)
♥ Любовта
Трудно е да се обичат реални хора, защото реалният човек няма да изпълнява твоите очаквания. Не се и предполага да го прави. Той не е тук да изпълнява нечии очаквания, той трябва да живее своя собствен живот. И когато направи нещо, което е в разрез с теб или не е в хармония с твоите чувства, емоции, с твоето същество, става трудно.
Много е лесно да мислиш за любовта. Много е трудно да обичаш. Много е лесно да обичаш целия свят. Истински трудно е да обичаш едно-единствено човешко същество. Много е лесно да обичаш Бог или човечеството. Истинският проблем се появява тогава, когато срещнеш реален човек и се сблъскаш с него. Сблъсъкът с него означава да преминеш през една голяма промяна и голямо предизвикателство.
Той няма да бъде твой роб, нито пък ти ще му бъдеш роб. Ето къде се появява истинският проблем. Ако ще му бъдеш роб или той ще ти бъде роб, тогава няма проблеми. Проблемът се появява, защото никой не е тук, за да се прави на роб и никой не може да бъде роб. Всеки иска да бъде свободен... цялото съществувание се състои от свобода. Човекът е свобода. Затова помни - проблемът е реален, той няма нищо общо с твоята личност. Проблемът трябва да има нещо общо с целия феномен на любовта. Не го прави личен проблем, иначе ще срещнеш трудности. Всеки човек трябва да се изправи пред същия проблем, в една или друга степен. Никога не съм срещал човек, който да няма трудности с любовта. Това има нещо общо с любовта, със самия свят на любовта.
Самото взаимоотношение те вкарва в такива ситуации, където възникват проблеми и е добре да преминеш през тях. На Изток хората, просто като са видели колко е трудно това, са избягали. Започнали са да отричат, да отхвърлят любовта си. Станали са нелюбящи и са нарекли това непривързване. Малко по малко са се умъртвили. Любовта почти е изчезнала на Изток и е останала само медитацията.
Медитация означава, че се чувстваш добре в своята самота. Медитация означава, че имаш връзка само със себе си. Твоят кръг е завършен с теб самия, ти не излизаш от него. Разбира се, деветдесет и девет процента от проблемите ти са решени - но на една много висока цена. Сега ще се тревожиш по-малко. Източният човек по-малко се безпокои, по-малко напрегнат е, живее почти изцяло в своята вътрешна пещера, защитен е, със затворени очи. Той не позволява на енергията си да се движи. Той прави късо съединение - дори и малко движение на енергията в него, и той е вече щастлив. Но това щастие е малко умряло. Щастието му не е ликуване, не е веселие.
Най-много да кажеш, че не е нещастие. Най-многото, което можеш да кажеш за него, е нещо негативно, така както казваш, че си здрав, ако нямаш някаква болест. Но това не е кой знае какво здраве. Здравето трябва да бъде нещо позитивно, сияние само по себе си - а не просто липса на болест. В този смисъл дори едно мъртво тяло е здраво, защото няма болести. Така че ние на Изток сме се опитали да живеем без любов, да се отречем от света - това значи да се отречем от любовта - да се отречем от жената, от мъжа и от всички възможности, в които може да разцъфти любов. На джайнистките, на хиндуистките, на будистките монаси им е забранено да говорят с жени, когато са сами; не им се позволява да докосват жена, дори и да виждат жена лице в лице. Когато една жена дойде да попита нещо, те трябва да сведат поглед надолу. Трябва да гледат върха на носа си, така че да не виждат жената дори и по погрешка. Защото кой знае, нещо може да щракне, а човек е напълно безпомощен в ръцете на любовта. Те не остават в домовете на хората и не се заседяват задълго на едно място, защото е възможно да се появи привързаност, любов. Затова непрестанно се движат, скитат и отбягват - отбягват всички взаимоотношения. Те са постигнали известна степен на тишина. Те са необезпокоени хора, светът не ги разсейва, но не са щастливи, не празнуват.
На Запад се е случило точно обратното. Хората са се опитали да намерят щастие чрез любовта и са си създали много неприятности. Те напълно са загубили контакта със себе си. Толкова много са се отдалечили от себе си, че не знаят как да се върнат назад. Те не знаят къде е пътят, къде е техният дом. Затова се чувстват лишени от смисъл, бездомни, и непрекъснато правят все повече и повече любовни усилия с тази жена, с онзи мъж - хетеросексуални, хомосексуални, автосексуални. Те непрестанно пробват различни пътища и отново се чувстват празни, защото любовта сама по себе си може да ти даде щастие, но в него няма да има никаква тишина. А където има щастие без тишина, отново нещо липсва.
Когато си щастлив без тишина, щастието ти ще бъде като някаква треска, възбуда... много шум за нищо. Това трескаво състояние ще създаде голямо напрежение в теб и от него нищо няма да излезе, само търчане, гонитба. И един ден човек разбира, че цялото това усилие е било необосновано, защото си се опитвал да намериш другия човек, а още не си намерил себе си.
Тези пътища са се провалили. Изтокът се е провалил, защото е опитал медитация без любов. Западът се е провалил, защото е опитал любов без медитация. Цялото мое усилие е в това да ви дам един синтез, цялото - което означава медитация плюс любов. Човек трябва да е в състояние да бъде щастлив сам по себе си, а също и щастлив заедно с хората. Човек трябва да е щастлив вътрешно, а също да е щастлив и във взаимоотношенията. Човек трябва да изгради къща, която е прекрасна както отвътре, така и отвън. Трябва да имаш прекрасна градина около твоята къща, както и прекрасна спалня. Градината не е против спалнята; спалнята не е против градината.
Затова медитацията трябва да бъде едно вътрешно убежище, едно вътрешно светилище. Винаги когато чувстваш, че светът ти идва твърде много, можеш да влезеш в своето светилище. Можеш да се изкъпеш в своето най-вътрешно същество. Можеш да се обновиш. Можеш да излезеш възкресен; отново жив, свеж, млад, обновен... за да живееш, за да бъдеш. Но трябва също и да можеш да обичаш хората и да се изправяш с лице пред проблемите, защото тишина, която е безпомощна и не може да посрещне проблемите, не е кой знае каква тишина, не е от голяма полза.
Само тишина, която може да застане с лице към проблемите и да си остане тишина, е нещо, което си струва да се желае, да се копнее за него.
Така че тези две неща бих искал да ви кажа: първо започнете да правите медитация... защото винаги е добре да започнеш от най-близкия до твоето същество център, и това е медитацията. Но недейте да затъвате в нея. Медитацията трябва да се движи, да разцъфтява, да се разгръща и да се превръща в любов.
От: „За смелостта“, Ошо, изд. „Гуторанов и син“, 2006 г.
Картина: The Lovers 1909, William Powell Frith; chinaoilpaintinggallery
