„Пътят на съвършения човек има три страни – добродетелност – той не се тревожи; мъдрост – той не се обърква; смелост – той не се бои.“ ~ КОНФУЦИЙ
(1912 ~ 2008)
Човек се плаши от онова, което не разбира
Неотдавна по телевизията излъчиха повторно симултантно предаване на живо между Сан Франциско и Ленинград. Зрителите в двата града можаха да видят излъчената програма. Към края на предаването настъпи един от най-драматичните моменти, когато зрителите осъзнаха какво става и започнаха да си махат с ръце. Радостни сълзи се проляха и в двата града. Хора от срещуположните страни на Студената война в продължение на повече от едно поколение изведнъж осъзнаха, че онези отсреща са също като тях. Това ново ниво на разбиране увеличава възможността за мир в света.
По време на Втората световна война съюзническите войници наричали германците „фрицове“, по време на Корейския и Виетнамския конфликт, червените китайци, Северна Корея и виетнамците получиха прозвището „жълтите“. Тези имена служеха да се лиши врага от човешки качества, да се създаде чувство за превъзходство и отвращение (което е форма на страх) във войската, която трябваше да воюва с тях. Ако авторите на прозвищата бяха разбрали, че армията на отсрещната страна се бие за същото, в което вярват и те, убиването би се превърнало в неимоверно трудна задача. Една стара мавританска поговорка ни припомня великата истина: „Когато човек се бои от нещо, става негов подвластен“.
Всички ние имаме различни страхове и е важно да разберем какви са тези страхове и да им се опълчим. Смелостта надмогва чувството на безпомощност и ни подтиква да мислим ясно и да действаме във всяка конкретна ситуация. Когато започнем да разбираме себе си и другите по-добре, вероятността да ни завладеят страх и омраза е по-малка. Когато зрителите в Сан Франциско разбраха, че хората от Ленинград също имат надежди и въжделения, страхът и недоразуменията започнаха да изчезват. Когато зрителите от Ленинград разбраха, че хората в Сан Франциско изглеждат също като тях, смеят се като тях и имат подобни виждания за бъдещето, светът направи огромна стъпка напред към мир и братство.
Ние сме склонни да се боим от неизвестното. Когато в древността ловците убивали хищни животни, за да ги ядат, винаги съществувало чувство на страх и тревога – не защото ловецът не знаел какво ще открие, а защото не знаел кога. Днес рядко се сблъскваме с хищни животни, така че няма причина да се боим за живота си. Въпреки това изпитваме страх и тревога от бъдещето. Смятаме, че има вероятност да ни се случат ужасни неща, но не знаем кога. Истината обаче е, че когато подхождаме към живота без страх, нещата се нареждат най-добре.
„Страховете ви могат да бъдат преодолени, ако се отнасяте правилно с тях. Страхът е емоция. Емоциите идват изцяло отвътре и имат толкова сила, колкото им позволим. Като човешки същества, ние се радваме на интелект и именно интелектът, а не емоциите, трябва да бъде главната водеща сила в живота ни, ако искаме да изпитаме някаква степен на щастие тук. Емоциите са цветът на живота; наистина, без тях бихме били мрачни същества. Но ние трябва да контролираме тези емоции, иначе те ще ни контролират. Това най-вече се отнася за страха, който, ако му разрешим да властва свободно, би ни превърнал в треперещи сенки, за който само смъртта е освобождение.“ ~ Джон М. УИЛСЪН
Ако предпочетем да останем в страха, тогава един страх ни води към друг, причинявайки единствено допълнителни страхове. Ако живеем в състояние на страх, винаги може да има нещо, от което да се боим. Повечето страхове са ни втълпени и ние можем да се отървем от тях! Страхът може да е липса на съзнание, че Бог присъства като действителна сила в живота ни. Ако осъзнаем активното присъствие на Бога в живота си, много аспекти на страха изчезват в мъглата на нереалното. Като снежна топка, паднала в кофа с гореща вода, страхът се разтапя и енергията му се превръща в положителна вяра.
Вземете за пример излекувалите се алкохолици. По време на болестта тези хора упорито отричат да имат проблем с алкохола. Повечето от тях трябва да стигнат до дъното – някои буквално да се събудят в канавката – за да вдигнат очи и да видят, че решението е в тяхното лечение. Страхът и безпокойството, които са причината за пиенето, трябва да излязат на светло, за да могат засегнатите да се изправят пред тях и да ги победят.
Не е нужно обаче да стигате до дъното, за да вдигнете очи. Още сега можете да започнете да разбирате, че животът без страх е най-добрият възможен живот. Започнете да разбирате, че хората „от другата страна“ на света са също като вас и мен – те искат само да са свободни, щастливи и полезни. Не е нужно да се страхувате от нови изживявания или нови рискове, за да имате по-големи очаквания за добро. Можете да вървите напред без страх към успех, хармония, здраве, благополучие и реализация.
Опорни точки!
Мисълта – актът или процесът на мислене – е една от най- великите ни способности и както почти всички способности, може да се използва положително или отрицателно.
Ако възникне негативна мисъл, веднага я заменете с позитивна.
Любовта е „духовната сплав“, което крепи всичко.
Вгледайте се в себе си, за да откриете съкровището на любовта.
Първата стъпка, за да получиш опрощение, е да простиш!
Не забравяйте, че един от най-добрите ви учители е всекидневният опит.
Огледайте се край себе си. Открийте с радост красотата и щастието и ги поканете завинаги в дома си.
Щом започнете да осъзнавате, че Бог с любов отговаря за вашия живот, ще разберете също, че всъщност няма от какво да се страхувате.
Прилагане на законите!
Мислите на човека водят до силна реакция у мислещия. Ако мисълта ви е насочена към някой друг, тя лети като добре прицелена ракета към този човек. Ако мисълта е свързана главно с вас, тя остава наблизо и чака възможност да ви въздейства и да се възпроизведе.
Ето ви един значим цитат за нашите мисли. Четете го и размишлявайте за множеството нива на съзнание, които той може да стимулира, и запишете своите възприятия. Тази седмица мислете как мъдростта, съдържаща се в цитата, може да се приложи във вашия личен живот.
„Всичко, което сме, е резултат на това, което мислим; то се основава на нашите мисли и е изтъкано от нашите мисли. Ако човек говори или действа със зла мисъл, страданието го следва така, както колелото следва подковата на животното, което тегли каруцата.“ ~ Дхамапада, Сборник от древни будистки стихотворения
Из: „Закони на живота. 200 вечни духовни принципи“, Джон Маркс Темпълтън, изд. „Кибеа“, 2002 г.
Снимка: Sir John Marks Templeton (1912-2008); templetonprize.org
