Една жена била много хитра. Въртяла и управлявала двамина мъже 12 години. Лете пращала на работа далече единия, а зиме другия. Таман дойде време да се върне първият, тя изпраща втория. Така при нея винаги си имала мъж и дома й бил пълен и равен с всичко. Добре, ама на тринадесетата година, зимният малко закъснял. Кога тръгвал, току под селото срещнал другия:

- Добра среща, побратиме!
- Дал ти бог добро!
- Къде насам, към нашето село?
- Па и аз съм от Банишор.
- Айде бре!... Как може да не те познавам?
- Е па и аз не те познавам.
- Ти от кои си?
- Аз съм призетен, дошъл съм на женин дом.
- И аз съм така.
- Коя е жена ти?
- Йованка от горната махала.
- Айде бре! Я не се подигравай!
- Че защо да ти се подигравам, побратиме?
- Защото тя е моя жена...
- Аз ти казвам истината...
- Ей, само посмей да повториш! Видиш ли тоягата?
- То и аз имам тояга, побратиме, ама не бива да се бием. А Йованка от горната махала е моя жена.
- Я се повърни малко, да идем да видим за коя жена приказваш.

Първият се повърнал. Хайде, хайде та при Йованка.

- Ето тая е мойта жена.
- Па тя е и мойта.
- Жено?
- Жено!

А на Йованка й причерняло пред очите. Не знаела какво да каже:
- Е па аз, мъже за лошо не съм го правила... Правила съм го за добро... Ето, печелили сте за един дом, да има повечко за всички...

Тогава мъжете взели, та си разделили всичко в дома по равно, а жената как са разделили, никой не знае.

Изображение: arhivatora.com