Хитрата стопанка (народна приказка от Странджа) 16 +

Хитрата стопанка (16 + )
(Народна приказка от Странджа)

Един човек отишъл в друго село по работа и там замръкнал. Видял го един негов познат и го поканил да му гостува вечерта. Въвел той гостенина си в къщи, взел едно шише и се върнал в кръчмата да вземе вино, та да се почерпят.

Седнал гостенинът в къта при огнището и почнал да се събува. В това време стопанката взела в ръце дървеното чукало за чесън, измила го и почнала да го маже със сапун. Гостенинът я погледал, погледал, че попитал:

- Защо ви е това чукало, булка?
- Е, как защо - ние тук си имаме адет - като ни дойде гостенин, да му го пъхаме отзад - да преспи с него.

Уплашил се гостенинът - това чукало как се изтрайва! Грабнал си цървулите в ръце и беш да го няма! Пък то всичкото това го правела жената нарочно, защото била сготвила патка, та измислила историята с чукалото да изгони госта и да не яде той от патката.
Още като избягал гостенина и стопанката скрила тенджерата с патката. Върнал се мъжът й от кръчмата и попитал, къде е гостенинът, а тя, като го подбрала:

- Ти затова ли го докара този тук - да ни открадне патката! Докато аз бях в избата, той грабнал тенджерата и избягал! Иди сега та го стигни! Ще има да чакаш патка да ядеш?
- Брех да се не види и дяволът му! - затюхкал се мъжът. Аз затова ли я храних тая патка толкова време! Чакай да взема един залък хляб и да бягам да го стигна, та поне един път да си топна от манджата с патката!

Отчупил той един комат хляб от топлата пита и хукнал да гони гостенина. Като излязъл извън селото, гледа на месечината, че гостенинът взел доста преднина, бяга ли бяга.

- Ей, приятелю! - викнал селянинът. Почакай да си топна поне веднъж!

А гостенинът се обърнал и му рекъл:

- Ако ме настигнеш, топни го ако искаш и два пъти! - и още по-бързо закрачил. Той си помислил, че иска да натопи чукалото.

В това време жената, като останала сам-сама в къщи, излапала лакомо патката, изпила и виното, че строшила шишето и разляла малко вода до огнището - уж, че е от виното.
Мъжът като не могъл да настигне гостенина, върнал се и като видял мокрото край огнището, си рекъл - "Дали и виното не се е разляло!". Жена му пък го посрещнала намръщена и сърдита и пак му се сопнала:

Ти затова ли го остави това шише на огнището - да го бутне котката и да го строши, а?

Та така ги подредила стопанката и двамата - хем изяла сама патката, хем изпила виното, а за мъжа й и гостенина - нищо. Отгоре на всичко изкарала мъжа виновен за изпитото вино.

Изображение: Lakis Papadakis

74341 Преглеждания
В този ред на мисли