Еврейска легенда
Някога Бог създал Слънцето и Луната еднакви по големина, по светлост и красота, като двама братя. Те трябвало заедно да пътуват по небето и да огряват всички същества. Месецът обаче искал повече - той виждал себе си и Слънцето като двама царе, които управляват едно царство и не могат да живеят в мир, нямало как да се погодят.
„Тогава ти ще се отличаваш от Слънцето”, казал Бог и смалил Луната. Тя пребледняла от страх и започнала да плаче, защото се надявала на друг изход. Бог се смилил над неутешимата Луна и й казал, че ще направи така, че тя да не върви редом до Слънцето, та всички същества да виждат, че е по-малка и бледа. Решил Бог да направи Луната цар на нощта. Месецът отвърнал тъжно, че ще бъде жалък цар, защото живите същества няма да се радват на неговите лъчи – като скита през нощта, ще бъде като пътник през пустинята, никой няма да го съпровожда и да му се радва.
Тогава Бог създал звездите, които като великолепна войска да придружават своя цар, за да бъде Месецът истински господар. А хората, заслепени от силното Слънцето, с радост ще се взират в пазача на нощта и ще се радват на неговата мека светлина.
Илюстрации: paintpartynight.com, janeadamsart.wordpress.com