Тръненият венец на Христос ╫ Венец на проклятието и неувяхващ венец на славата

Фразеологизмът трънен венец, използван в съвременния български книжовен език, означава мъка, страдание, тежко изпитание. Той е свързан евангелския разказ за поставянето на трънения венец върху главата на Иисус Христос (Мат. 27: 29; Марк. 15: 17; Иоан. 19: 2).

Тръненият венец е направен от римските войници и е поставен върху главата на Иисус Христос преди разпъването Му. Той изпълнява функцията на пародийна царска корона. Очевидно, пародиране на царското достойнство на Спасителя е и обличането Му в багреница (Мат. 27: 28; Марк. 15: 17; Иоан. 19: 2), и поставянето на тръст в ръцете Му (Мат. 27: 29). По този начин римските войници се присмиват на Господа заради Неговите твърдения, че е Цар (вж. напр. Мат. 27: 11; Марк. 15: 2; Лук. 23: 3; Иоан. 18: 33 – 37). Самият венец е изплетен от клонки на растението Ziziphus Spina Christi, чиито листи са тъмни и лъскави, а клонките са жилави и са покрити с остри трънчета. Обикновено се мисли, че Христовият трънен венец е с кръгла форма. По-вероятно обаче е предположението, че венецът е подобен на шапка. Това предположение се съгласува и с резултатите от анализа на кървавите следи върху Торинската плащаница.

Тръните са и символ на проклятието, което грехът донесе на човечеството. Заради неподчинението на Адам, Господ прокле земята, от която той бе сътворен, с думите: “проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева” (Бит. 3: 17 – 18).

Господ Иисус Христос понесе венеца на проклятието, за да можем ние, “кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него” (Мат. 25: 31), да получим неувяхващия венец на славата (1 Петр. 5: 4; срв. 1 Кор. 9: 25).

Изразът трънен венец се използва и в редица други езици, например в сърбохърватски (трнов венац), руски (терновый венец), украински (терновий вiнок), словашки (tŕňová coruna), френски (couronne d’ épines), италиански (corona di spine), испански (corona de espinas), португалски (coroa de espinhos), датски (tornenkrone), норвежки (tòrnekron), английски (a crown of thorns, thorn-crown), латвийски (ērkšķu vainags) и турски език (diken çelenk, diken taç).

Автор: Иво Братанов

Източник:  „Църковен вестник”, бр. 1-14 юли 1998 г.ч
Картини: The Passion of the Christ ~ Anatoly Shumkin

В този ред на мисли