Житното зрънце на Заратустра
(Vincent van Gogh - Peasant woman binding sheaves)
Преди много години царят на Персия се завръщал от победна битка. Като минавал покрай селището, където живеел Заратустра, той решил да навести мъдреца, познат на всеки персиец.
Царят поздравил мъдреца с думите:
– Велики Учителю, дойдох при теб, за да ми обясниш законите на природата и на Вселената.
Заратустра погледнал царя, взел едно житно зрънце и му го подал.
– Това малко житно зрънце съдържа всички закони на Вселената и на природните сили.
Царят бил смаян от тези думи. Като съзрял усмивките на своите хора, той помислил, че Заратустра му се подиграва. Вбесен, захвърлил зърното и изревал:
– Мислех те за мъдрец и голям философ, но сега виждам, че си само един твърдоглав глупак, който прикрива невежеството. Луд бях, че загубих толкова време, да идвам при теб.
Завъртял пелерината си и поел към своя дворец. Заратустра вдигнал внимателно зрънцето и казал на изплашените си ученици:
– Ще запазя това житно зрънце, защото ще дойде ден, когато царят ще има нужда от този господар.
Минали години. Царят си живеел в своя дворец всред разкош и привидно щастие, но щом легнел нощем, странни въпроси терзаели душата му и не му давали мира:
“Живея в разкош и изобилие, а народът тъне в мизерия. Защо страдат бедняците? И защо точно аз съм цар? Докога ли ще се радвам на властта и имането си? Какво ще стане с мен след моята кончина? Ще остане ли нещо от мен или всичко ще пропадне? Ако се преродя отново, дали ще съм същия или друг? Ще имам ли пак власт, или ще бъда скитник, изложен на бича на природните сили, който се бори за насъщния? Как ли съм живял преди да се появя в този живот? Дали пък сега не съм се родил за пръв път? Как е бил създаден света? И как се е появил животът? Какво ли е било тук, преди да се появи животът?
Дали Бог е сътворил Вселената? А кой е създал Бог? Съществува ли Вечността?”
През това време славата на Заратустра растяла. Тълпи от слушатели се стичали от далечни земи, за да го чуят. Въпреки случката между тях, царят чувствал, че той може да му помогне в решаването на неговите трудни въпроси.
Той преодолял гордостта си и изпратил до Заратустра следното послание:
“Съжалявам. че бях толкова млад и нетърпелив, когато те помолих да ми обясниш основните мъдрости в живота само за няколко минути!
Вече се промених и не преследвам непостижимото. От сърце желая да вникна в законите на Вселената и природата!”
В отговор Заратустра изпратил на царя дар, завит в листо. В него царят открил същото житно зрънце, което Учителят му бил дал някога. Поставил го в златно ковчеже и го скрил при съкровищата си. Всеки ден го поглеждал в очакване на някакво чудо.
Така отлетели няколко месеца, без чудото да стане. Царят изгубил търпение и заявил:
– Заратустра ме разочарова отново. Той се подиграва с мен, без да може да даде отговор на моите въпроси. Но аз ще му докажа, че и без негова помощ ще намеря отговора!
И обърнал въпросите си към индийския мъдрец Ченгрегаша.
– Висока чест е за мен да стоя редом с вас, казал Ченгрегаша, но съм удивен – защо потърсихте мен, след като у вас живее Заратустра, който несъмнено знае много повече?
Тогава царят показал златното ковчеже и отговорил:
– Аз помолих Заратустра да ме учи, а виж какво ми изпрати! Заяви ми, че това житно зрънце е Учителят, който ще ми обясни законите на света и на природата. Нима не е смешно? Как да си обясним тази глупост?
Ченгрегаша дълго се взирал в житното зрънце и дълго размишлявал. Накрая философът проговорил развълнувано:
– Не съжалявам, че пътувах месеци наред. Сега вече се убедих, че Заратустра е действително велик Учител. Това дребно житно зрънце може да ни обясни законите на Вселената и природните сили, защото те са вътре в него. Но както не трябва да го държите в златна кутия, така и Вие трябва да излезете от този разкошен палат, ако искате да намерите отговор на Вашите въпроси. Ако върнете това зрънце в земята, на която принадлежи, и го оставите на слънцето, въздуха, дъжда, лунната и звездна светлина, то ще започне да се издига и да нараства като една цяла Вселена.
Докоснете се до природата и се слейте с живота. И както несекващите потоци енергия са устремени към житното зрънце в земята, така и безброй знания и умения ще потекат към Вас, когато Вие се слеете и станете едно цяло с природата и Вселената. Ако наблюдавате растежа на това миниатюрно зрънце, Вие ще разберете, че то крие една загадъчна сила – силата на Живота. И ако достатъчно дълго съзерцавате, ще установите как то изчезва, а на негово място изниква едно растение, преодоляващо всички препятствия и набъбващо все-повече, защото носи в себе си Живота.
Няма да умре, защото преди това то е създало стотици семенца като него. Малкото зрънце е изчезнало, превръщайки се в растение, както и вие ще пораснете и ще се превърнете в друг човек.
Един ден Вие също ще престанете да сте това, което сте сега, за да се превърнете в една далече по-богата индивидуалност според закона, който повелява, че животът поражда нов живот; истината се стреми към по-голяма истина, а семето създава безброй семена. Житното семенце ни учи, че всичко се мени и преобразява и че Животът е резултат от стълкновението между две противоположни сили.
Житното зрънце е действително велик Учител и ние трябва да сме благодарни на Заратустра, задето ни го изпрати.
Картини: Vincent Willem van Gogh (1853 ~ 1890), заглавна ~ Harvest in Provence, June 1888, Israel Museum, Jerusalem, Israel
