"Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, моля ти се избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!ч
(Cavalier d'Arpino - Archangel Michael and the Rebel Angels.jpg, circa 1592-1593, Kelvingrove Art Gallery and Museum)
Небесните сили
В християнските религиозно-митологични представи йерархията на ангелските същества включва девет ангелски чинове. Небесните Сили носят общото название Ангели, което е същността на тяхното служение. Господ открива Своята воля на висшите Ангели, а те на свой ред, просвещават останалите. Над всичките девет ангелски чина Господ е поставил светия Архистратиг Михаил - (името му в превод от еврейски означава "който е като Бог") - верен Божий служител, който според библейското предание е низвергнал от Небето възгорделия се ангел Денницазаедно с другите паднали духове. А на останалите Ангелски Сили извикал: "Да застанем пред Създателя наш и да не помисляме неугодно Богу!
От началото на ІV век, на 8 ноември Църквата отбелязва празника на Св. архистратиг Михаил, когото смята за вожд на небесните сили. В съботния ден преди 8 ноември, християните почитат паметта на своите починали близки. Това е една от трите Задушници, наречена Архангелова.
Според учението на Дионисий Ареопагит (V или началото на VІ в.) ангелските чинове са разделени в три йерархии - висша, средна и нисша. Във всяка от тях има по три чина. Във висшата, която се характеризира с непосредствена близост до Бога влизат: Серафими, Херувими и Престоли.
Най-близо до Светата Троица са шестокрилите Серафими (пламтящи, огнени) (Ис.6:2). Те пламтят от любов към Бога и пробуждат такава любов и у другите.
След Серафимите пред Господ стоят начетените Херувими (Бит.3:24). Името им означава: изливане на премъдрост, просвещение, понеже чрез тях, сияещи със светлината на Богопознанието и разбирането на Божиите тайни, се спуска свише премъдрост и просвещение за истинското Богопознание.
След Херувимите застават носещите Божията благодат, дадена им за служение - Престоли (Кол.1:16), тайнствено и непостижимо носещи Бога. Те служат на Божието правосъдие.
Средната Ангелска йерархия най-пълно отразява принципа на божествената власт над света. Тя се състои от: Господства, Сили и Власти.
Господствата (Кол.1,16) управляват последните ангелски чинове. Те са наставниците на земните владетели, поставени от Бога да управляват, и ги учат на мъдро управление. Господствата ги учат да владеят чувствата си, да укротяват греховните си въжделения, чрез духа да поробват плътта си, да бъдат господари на волята си, да побеждават изкушенията.
Силите (1 Петрово.3:22) изпълняват Божията воля. Те творят чудеса и изпращат дарбата чудотворство и прозорливост на угодните Богу човеци. Силите помагат на хората да понасят послушание, да са търпеливи, даряват духовна устойчивост и мъжество.
Властите (1 Петрово 3:22; Кол.1:16) имат властта да укротяват силата на дявола. Те отвръщат от хората дяволските изкушения, подкрепят и пазят подвижниците, помагат на хората в борбата им със злите помисли.
В нисшата йерархия влизат трите чина: Начала, Архангели и Ангели. Тази ангелска триада се намира в непосредствена близост до света и човека.
Началата (Кол.1:16) командват нисшите ангели, насочвайки ги към изпълнение на божествените повели. Те са упълномощени да управляват Вселената, да охраняват страните, народите, племената. Началата наставляват хората да отдават всекиму дължимата чест според званието му. Учат онези, които са поставени на ръководни места да изпълняват служебните си задължения не заради лична слава и изгода, а за честта на Господа и в полза на ближните.
Архангелите (1 Сол.4:16) благовестяват за великото и преславното, откриват тайните на вярата, пророчествата и разгадават волята Божия, укрепват в хората святата вяра, просвещавайки ума им чрез светлината на Светото Евангелие.
Ангелите (1 Петрово 3:22) са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората за добродетелен и свят живот. Пазят вярващите, удържат ги от падения, изправят падналите, никога не оставят човека и винаги са готови да му помогнат, ако той поиска.
Християнските автори от ІV в. предлагали различни класификации на ангелите - например Григорий Богослов говори и за сияния, възходи, сили на ума и разума. Кирил Йерусалимски изброява почти същите ангелски чинове, но в малко по-друг ред. При класификацията на Дионисий Ареопагит и неговите последователи се чувства влиянието на неопитагорейската и неоплатоническата мистика на числата. Девятката се е възприемала от една страна като задълбочаване на числото три - "триада на триадите", като най-сакраменталното от числата (9=3х3), предполагащо завършеност и пълнота, а от друга - като разгръщане на вътрешната енергия на троицата отвътре навън.
Мотивите за числовата мистика в доктрината за деветте ангелски чинове имат многобройни паралели от фолклорен характер. Например представата на западната средновековна култура за деветимата най-славни герои, групирани също в триади: трима християни - Артур, Карл Велики, Готфрид Булонски, трима езичника - Хектор, Александър Македонски, Юлий Цезар; трима юдеи - Исус Навин, Давид, Юда Макавей.
Описанието на ангелите в различните вероизповедания и в различни исторически периоди се отличава силно, но има и някои сходни черти. Тъй като ангелите са безплътни умове, т.е. "безтелесни", те не са под тежестта на човешко или друго тяло, не са подложени на плътски нужди и ако нямат специално намерение да бъдат видими, човешките очи обикновено не ги виждат.
В библейските текстове не се поставя въпросът за тяхната материалност или нематериалност; често се предполага, че ангелите притежават особено тяло - "духовно" тяло. Природата му се описва чрез най-финото, най-лекоподвижното в материалния свят - огън, вятър и особено светлина. Според мистичните предания на юдаизма всеки архангел е свързан с една от планетите (Гавриил - с Луната, Рафаил - с Меркурий, и т.н.). В древноеврейския, арамейския и арабския език "дух" и "вятър" се означават с една и съща дума. Ангелите като че ли са от светлина - леки, бързи, блестящи. Самата дума "светлина" е част от името на един от архангелите - Уриил.
Едва в епохата на ранното християнство се появяват изображения на ангели в човешки облик - след ІV в. повечето са двукрили. В изкуството по това време те са облечени в туники, подобно на античните герои, а във византийското изкуство - в разкошни одеяния. Западното средновековие създава типа юношески-прекрасни ангели. С тръби и други оръдия за мъчение те съпровождат Христос в сцените на Страшния Съд в много произведения от ХІІ-ХVІ век. В епохата на Възраждането вече преобладават не "страшните" ангели, а кротки ангели с меко излъчване.
(Whisperings of Love, 1889, by William-Adolphe Bouguereau, New Orleans Museum of Art, NOMA)
Източник: margaritta.net
Картини: commons.wikimedia.org
