За злобата човешка, милостта ангелска и отсъждането Божие, събрано в шепа от Фьодор ДОСТОЕВСКИ в романа му „Братя Карамазови”.
И.С.Глазунов. Алёша (К роману „Братья Карамазовы”)
♥ Притча за стръкчето лук
Имало едно време една жена, от злобна по-злобна, и тя умряла. Не останало подир нея нито едно добро дело. Грабнал я дяволът и я хвърлил в огненото езеро.
А нейният ангел-хранител стои и си мисли какво ли нейно добро дело да си спомни, че да го каже на Бога. Спомнил си и Му рекъл:
- Тя веднъж отскубна от градината едно стръкче лук и го даде на една просякиня.
И му отвръща Бог:
- Вземи сега същото стръкче лук, та й го подай в езерото, нека се хване за него, и дърпай, и ако я измъкнеш от езерото, нека отиде в рая, пък ако се скъса, да си остане жената там, където е.
Тича ангелът при жената, подава й стръкчето лук и казва: „на, жено, хвани се за него, да те издърпам”. Започнал лекичко да я дърпа, и вече почти цялата я измъкнал, но другите грешници в езерото, като видели, че я издърпват навън, хванали се всички за нея, да ги изтеглят и тях. А жената нали била от злобна по-злобна, взела да ги рита: „Мене дърпат, а не вас, мой е лукът, не е ваш.”
И щом рекла това, лукът се скъсал. И паднала жената в езерото и гори там и до ден-днешен. А ангелът заплакал и си отишъл.
Фрагмент от: „Братя Карамазови”, Фьодор Достоевски
Илюстрация: И.С.Глазунов. Алёша (К роману „Братья Карамазовы”)