Пресвета Дево, скрий ни под Твоя покров и ни закриляй в злочест ден! ╫ Покров БОГОРОДИЧЕН

(Икона Покров на Пресвета Богородица, Покровски Зверински манастир, Велики Новгород, 1399 г.)

╫ Сведения за празника

В повечето славянски езици думата „покров“ означава едновременно „покривало“ и „защита“. Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.).

Светият източник в храма на Животоносния източник във Влахерна, от който започнало празнуването на празника Покров на Пресвета Богородица. 

В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.

Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.

╫ Какво разказва Преданието

На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911). Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.

Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.

В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.

Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:

- Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?

Епифаний отговорил:

- Виждам, отче свети, и се ужасявам!

Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.

По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника „Покров Богородичен“.

***

╫ Слово на Покров на Пресвета Богородица
(фрагмент)

 Св. Димитрий РОСТОВСКИ

И така, ние празнуваме покрова на Пресветата Дева Богородица в памет на Нейното преславно явяване във Влахернската църква, което видяха св. Андрей и блаженият Епифаний. Празнуваме с благодарност към нашата Покровителка за това Нейно велико милосърдие, явено над християнския род, и усърдно Я молим винаги милостиво да закриля нас, които крайно се нуждаем от Нейния покров и застъпничество. Колко много, твърде много ние прогневяваме Бога и ежечасно вършим грехове! Произволно и тежко съгрешаваме, и често пъти дори не мислим да се каем! Затова в много случаи попадаме под Божието наказание и ни сполетяват различни бедствия, според казаното: „много рани (се стоварват) върху грешника“ (Пс. 31:10). Нещо повече: ние отдавна щяхме да сме погинали от духовна и телесна смърт, ако не ни покриваше нашата премилостива Владичица, ако не продължаваше Тя със Своето молитвено застъпничество Божието дълготърпение към нас. „Ако Ти, (Богородице,) не би ходатайствала с молитвите Си - е казано в едно църковно песнопение, - кой би ни избавил от толкова много беди, кой би ни запазил досега свободни?…“ (от тропар на малък водосвет).

Св. пророк Исаия ни съветва: „Укрийте се за малко, докато премине гневът Господен" (Ис.26:20). Но къде можем да се скрием от Божия гняв? Няма къде ние, грешните, да прибегнем, освен под молитвената закрила на Небесната Царица, Която чрез думите на Светия Дух говори за Себе Си: „Аз като мъгла покрих земята“ (Сир. 24:3). Нека под Нейния покров да се укрием, с който Тя като мъгла покрива цялата земя. Но защо, Пресвета Дево Богородице, Ти уподобяваш Себе Си на такова безвидно нещо, каквото е мъглата? За Теб е достойно да се уподобиш на слънцето, луната или звездите, както е и казано: „Коя е Тази, що блести като зора, хубава като месечина, светла като слънце?“ (Песен на песн. 6:9). А в мъглата нима има нещо красиво, та Ти не се гнусиш да се сравниш с нея?

Действително, мъглата на пръв поглед не изглежда красива, дори някои я считат за безполезна. Но всъщност не е така. Когато мъглата се разпростре над земята и я покрие, тогава всички животни са в безопасност от ловците и те не могат да ги нападат и убиват. Това именно е духовният смисъл на уподобяването на Пресвета Богородица на мъгла: понеже Тя ни скрива от онези, които ни преследват и искат да ни уловят.

Ние, грешните, в много отношения сме изгубили човешкото в себе си и не само често постъпваме като животни, но дори вършим такива страсти, каквито и животните не вършат. Затова справедливо сме сравнявани със скотове и зверове, както и св. Иоан Златоуст ни изобличава: „Угаждаме на стомаха подобно на мечки, угояваме плътта си като говеда, злопаметни сме като камили, грабим чуждото подобно на вълци, гневим се като змии, гризем се един друг като скорпиони, коварни сме подобно на лисици и носим отрова на злобата като ехидни“ . Затова, понеже постъпваме като тези зверове, преследват ни и различни ловци: застига ни праведният Божий гняв и ни наказва за всички наши зли дела, защото „Господ е Бог на отмъщението, и Бог на отмъщението няма да се забави“ (Пс. 93:1); върху нас се стоварва и тежестта на греховете ни, ние стенем под това мъчително бреме и казваме: „застигнаха ме беззаконията ми и (вече) дори не мога да виждам“ (Пс. 39:13) ; връхлита ни и невидимият враг: той е като мечка, тръгнала на лов, и ни „причаква като лъв в скрито място“ (Плач Иер. 3:10); но и видимите врагове ни нападат, според свидетелството на Писанието: „врагът рече: ще ги гоня и ще ги настигна, ще ги убия с моя меч и ръката ми ще господарува“ (Изх. 15:9).

Но въпреки всичко това не бива да се отчайваме, понеже имаме духовната мъгла, която ни скрива, т.е. Пресветата Дева Мария - на Нея да се уповаваме, към Нея да прибягваме: под Нейния покров дори косъм от главите ни няма да падне, а ние само нека с умиление да Я призоваваме и да И се молим:

„Покровителко наша, Пресвета Дево, скрий ни под Твоя покров и ни закриляй в злочест ден! Всички дни на живота ни са изпълнени със зло, както някога старозаветният патриарх Яков каза: „кратки и злочести са дните на моя живот“ (Бит. 47:9). Наистина, злочести са нашите дни, в които търпим много злини, а и сами правим много зли дела, като си събираме по такъв начин „гняв за деня на гнева“ (Рим. 2:5). О, Пресвета Дево! Заради всички тези наши злочести дни ние крайно се нуждаем от Твоя милостив покров. Покривай ни през всички дни на живота ни, а най-вече в страшния ден, когато душата ни ще се раздели от тялото: застани пред нас и ни помогни, закриляй ни от поднебесните духове на злобата. А в деня на Страшния съд скрий ни в тайниците на Твоя покров, амин“.

Из: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски
Източник със съкращения: pravoslavieto.com
* Икона Покров на Пресвета Богородица, Покровски Зверински манастир, Велики Новгород, (1399 г.)