За смирението. Откъс от словото на архиеп. Серафим СОБОЛЕВ на празника на св. Николай, София, 6 декември 1925 г.
(Михаил Нестеров, „Александр Невский“, 1899-1904 г.)
Защо в началото на всички заповеди Господ ублажава духовната нищета, т.е. смирението?
Отговорът на този въпрос се съдържа в думите на тропара в чест на св. Николай: „Със смирението придоби величие, а с нищетата богатство…” От тези думи става ясно, че цялата висота на християнския нравствен живот и цялото богатство на благодатта на Св. Дух се придобива чрез смирение. То е основа на цялото наше спасение. Оттук се разбира, защо Господ в основата на всички заповеди за блаженствата е положил заповедта за смирението.
Без смирение не бива да оплакваш греховете си, тъй като как гордият ще оплаква своите грехове, когато той не ги осъзнава, винаги оправдава себе си, а другите обвинява? Без смирение не можем да бъдем кротки, тъй като гордият не прощава обидите. Без смирение не бихме могли да жадуваме за Христовата правда, тъй като гордия жадува само за това, всички да считат правдиви неговите собствени възгледи, дори те да са погрешни. Без смирение не можем да бъдем милостиви, тъй като гордите са жестокосърдечни. Без смирение нямаме чисто сърце, тъй като гордостта е вместилище на всякакво безчестие и пороци. Без смирение не можем да бъдем и миротворци: гордостта не само не съдейства за мира, но тя е извор на злоба, вражди и всякакви смутове сред човеците. Без смирение не можем да поемем подвига да бъдем гонени заради Христовата правда, а още повече няма да можем да понесем оскърбления, изгнание и всякаква клевета заради Христа, тъй като гордият може да бъде гонен и да търпи всякакви нещастия чак до смъртта, но само заради своята гордост.
По този начин без смирение не може да се направи и една стъпка за извършването на истинско християнско добро дело, което бидейки основано на смирение, се съпровожда и се отличава с него като с най-характерна черта.
Затова нека се постараем да го придобием, макар отначало и в неговия най-прост и първоначален вид, т.е да осъзнаем своята греховност и нищожеството си пред Бога. Наистина, не е голяма заслугата да осъзваме пред Бога своите грехове, когато последните са съвсем очевидни и за нас, и за другите. Но, ако ние придобием това първоначално смирение, ще се приближим и към неговия висш вид, който се състои в това да считаме себе си по-лоши от другите. Това смирение е най-ценно в Божиите очи. Ето защо Господ е казал: „Който се смирява, ще бъде въздигнат”. (Лук. 18,14)
Затова нека молим Господа, щото по молитвите на св. Николай, да ни помогне да достигнем тази велика и основна добродетел. Когато ние придобием смирение, от собствен опит ще узнаем, защо Господ на първо място в своите заповеди за блаженствата е поставил заповедта за духовната нищета. Тогава ние ще станем истински последователи на Христа, носители на всички християнски добродетели и в нашия живот ще се сбъднат Христовите думи: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”. (Мат.5,6)
Амин.
Източник със съкращения: Българска православна църковна oбщина Св. “Патриарх Евтимий Търновски”- Париж
Картина: Михаил Нестеров, „Александр Невский“, 1899-1904 г., opisanie-kartin.com
