„Вярата дава устойчивост и убива унинието. Енергията прогонва изкушенията и прави човека способен да помага. Бдителността пази Свободата на Духа и дава тишина на целия Вътрешен живот.“
„Книга за качествата“ (първа книга на Богомилите) е дело на Симеон Антипа, известен като виртуозен иконописец и миниатюрист, един от най-активните епископи и водачи на богомилството, книжовник и историк на тяхното духовно учение. В следговора към настоящата книга, извлечена от архив съдържаш документи за истинската същност на богомилството, българските издатели споделят: „Самите богомили са най-доброто доказателство за изначалното християнство по тези земи. Те реформират неправилно създадения сигнал от църквата на Апостол Павел, и вървят към истинската Вътрешна църква на Апостол Йоан. Христос не донесе църковност и религиозност, нито църковни йерархии, а едно Ново Учение, че Небесният Отец е у всеки човек, че всички хора са негови деца и съставляват по този начин Единно семейство. „Книга за качествата“ е едно цяло с книгата „Напътствия“ от Аменхотеп 4. Написаното в двете книги, това са части от Учението на Бялото братство относно етиката и добродетелите (…) Богомилите си останаха както винаги немили и недраги, боси и оскъдни, безкористни в служенето и самоотвержени в ходенето по друмищата (…) В България се кръстосват двата импулса, този на Отеца-Създателя, и този на Спасителя-който е присъстващ у богомилите. Кръстосвайки се в български земи, двата импулса взаимно се оплождат, периодично пораждат нови цивилизационни импулси към останалата част на Европа и света. В този смисъл днешните богомили са факт, но не ги търсете в тайните общества и масонските ритуали. В подобна книга като тази „За качествата“ – виж там! В спазването на напътствията от тази книга! Ето, тука са новите днешните богомили. Богу-мили отново!“
(Рисунка на Лили Димкова от цикъла „Богомили“, Служители на Духа, носители на радостта)
♥ Книга за качествата. Първа книга на Богомилите
ТЪРПЕНИЕ: Камила
127. Не можеш се откъсна от връзките на своето минало, освен с търпение. Размисли в своята медитация по същината, пътищата и необходимостта на търпението. И после премини към втората степен на търпението: необходимата готовност да скъсаш всички връзки.
128. Обмисли! Нека въстанат пред ума ти онези неща, от които ти е най-мъчно да се откажеш. Представи си, чети ги отнемат насила. Без да мислиш лошо за онзи, що ги е отнел, мъчи се да свикнеш със загубите на нещата с които си свикнал, при това ако загубата беше реална, а не въображаема.
129. Представи си това конкретно, във всичките му подробности, и обмисли. Ако твоята мисъл върви строго и неумолимо като тебе самия, ти ще видиш, че загубата не е съществена.
130. Медитирай усилено върху това, че всичко външно ти е излишно: Пътят е в тебе и – веднъж влязъл – при всички трудности ти ще бъдеш ръководен от Учителя. Значи останалото е излишно. И тогава нека изгреят в тебе думите на същия Учител: „Търсете преди всичко Царството Божие и всичко друго ще ви се придаде.“ И след това търсете случай да се отказвате от това, което ви се вижда скъпо.
131. Разлъчвайте се радостно от необходимото като от излишно и отхвърлете всички притежания.
132. А ще дойдат скоро за тебе, брате мой, дни на скръб и нощи на страдание.
133. Ще те презират с яд ония, които ти си пренебрегвал някога.
134. Твоите връзки трябва да се разкъсат вече и последиците на правдата или неправедното поведение да се изживеят. Сега именно ти трябва да бъдеш деятелно търпелив. Ти знаеш вече, брате мой, че сам си причинил злините. Не бягай от последиците, защото ти сам си ги причинил. И трябва да се изживеят делата и техните пътища.
135. Хората – добри или зли – са винаги оръдия на Вечната Правда, която е закон на живота и природата и те ще ни въздадат. Да търпим, братя мои!
136. Слушай Гласа на Бога в себе си.
(Рисунка на Лили Димкова от цикъла „Богомили“, Служители на Духа, носители на радостта)
137. Заглушиш ли търпеливо протеста на природната си инертност, не позволявай желанието за избавление да вземе връх, ако не е на твоя страна правото. Изчисти своите оръдия: Тялото на Желанието се изчиства с чисти устреми, а Тялото на Мисълта – с чисти мисли. Тялото на Причините постепенно стига своя блясък, щом постигането се пробуди, вътрешното гледане се развие и вътрешния слух започне да дава своята част на опитност за духа.
138. Защото там Христос ще дойде и ще направи вечеря с тебе.
139. Пет са стълбите за активно търсене и те са едно: Вяра, Енергия, Бдителност, Съсредоточаване и Мъдрост (постигане). Те се раждат, когато пасивното търпение мине в активно и започне да работи върху органите на невидимите излъчвания.
140. И ето: Вярата дава устойчивост и убива унинието. Енергията прогонва изкушенията и прави човека способен да помага. Бдителността пази Свободата на Духа и дава тишина на целия Вътрешен живот. Съсредоточаването ражда сигурност на постъпките, речта и мисълта. Мъдростта разкрива на Духа вътрешните бездни.
141. Знаете, сигурен съм, за Ония, чийто живот е непрекъснато страдание. Едни, сплетени в здрава верига, пазят света, взидани като камъни, в оградата на Храма. А другите – всеизвестни и мълчащи – работят непрестанно за излъчване помощ на падналите и борещите се. Трети пък – понесли тежката участ на доброволно страдание – изкупват нашето спасение с цената на своите мъки, проповед, жертва, помагане.
142. Ти ще бъдеш между тях, когато времената на твоето ученичество минат, брате мой!
143. Затова след медитацията, постой по-дълго време в благоговейна благодарност и им поблагодари живо и усърдно за многото, което дават на Света. А после си кажи: „Аз пращам, макар и още слаб, помощ на ония, които са Мирова Стена, Мирови Учители и Мирови Изкупители.“
144. Изправи се, застани прав, разпъни си кръстовидно ръцете с прибрани крака, вдигната право глава, за да се образува правата гръбначна линия, отправи погледа си към върха на главата и излъчвай токовете на Слънчевия възел със силен и настойчив устрем, като държиш в ума си цитираната горе мисъл.
145. Времето на този опит продължава постепенно, докато достигне половин час. После свършваш с благодарствена молитва.
Избрани фрагменти от: „Книга за качествата. Първа книга на Богомилите“, Епископ Симеон, изд. Хелиопол
* Рисунки на Лили Димкова от цикъла „Богомили“, Служители на Духа, носители на радостта, lilidimkova.com
