На 25 ноември почитаме паметта на Свети Климент Охридски Чудотворец
„Чрез св. Климент цялата Българска земя позна Бога. Чрез него се обогатиха църквите с песни и псалми, чрез него иноците се ръководят към подвизи по житията на светците, а свещениците се учат да живеят по черковните правила. Св. Климент е още по-силен сега, като стои пред Бога, отколкото по-преди, докато беше в тялото си. Затова, нека му се молим, да варди страната ни от всякакви злини и да запази в народа непокътната отчествената вяра.“
(„Свети Климент Охридски“, литийна икона)
╫ Подвизите на Св. Климент като български архиепископ
Борис не преставаше да мисли, как да даде на светите мъже леснина, за да вършат Божието дело. Бог го вразуми, та той отцепи Кутмичевица от областта Котокия, постави над нея Добет и му даде за помощник Климент. Те работеха задружно и сговорно. Единият беше послушен във всичко, другият готов да се възползва от такъв помощник, за да достигне целта си.
Така Климент бе пратен като учител на Кутмичевица, и бе заръчано на всички жители на тая страна да приемат светеца с усърдие, да му готвят всичко изобилно и превъзходно, да го поздравяват с дарове, та чрез видими съкровища на любовта, назначени за душата, да го направят близък до всекиго. Но най-достопохвално бе това, где сам Борис подари на блажения Климент, три прекрасни къщи в Девол, които принадлежаха на една кметска челяд, па освен това места за почивка близо до Охрид и Главеница.
Такива работи направи князът; така неговата чудна душа обърна, колкото бе възможно, любовта си към Христа към служителя Христов, та и на други стана пример за такова усърдие. А Климент какво прaвеше? Не се ли надигна той от тия почести, не взе ли да живее по-разкошно, като захвана да смята себе си за по-горен, отколкото е наистина, и като помисли, че е извършил всичко? Никак не! Напротив, като че ли още с нищо не е послужил на Христа, той смяташе тия почести за начало на своите учителски подвизи и на усърдието си в проповядването. Той постоянно се грижеше, да не остане князът излъган в надеждите, които възлагаше върху него. Така в тия страни, за които споменахме, той проповядваше непрестанно на народа за спасението Божие.
Във всяка енория той имаше по неколцина мъже, и то не малцина, защото брояха до три хиляди и петстотин души; с тях той повечето приказваше и им развещаваше по-дълбоките места из писанията. А нас, смирени и недостойни, той повече доближаваше до себе си, според сърдечната си добрина, та ние бяхме наедно навсякъде, гдето работеше или говореше, или поучаваше чрез дело и слово. И ни веднъж не го видяхме празен; но всякога, и денем и нощем, или деца учеше и то разнообразно: на едни посочваше, как се пишат буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, на трети оправяше ръцете, за да пишат, или се предаваше на молитва, или пишеше книги.
Случваше се понякога, че в едно и също време вършеше две работи: пишеше и учеше нещо децата. Никога не стоеше без работа, защото знаеше, че празността ни учи на всяко зло. И разбира се, неговите ученици бяха най-отлични по своя нравствен живот и учение. Измежду тях той ръкополагаше анагности, иподякони, дякони и презвитери. По всяка енория поръчваше делата на тристамина ученици, които без да взимат заплата и да плащат на княза данък, служеха на Бога и бяха поставени на Него да плащат плата, или по-добре да връщат дълг. Ето какво извърши Климент през цели седем години. Настъпи осмата година от неговото учителствуване, която беше и последна от живота на Божия раб Михаил-Борис, освещен княз български. Управлението му наследи неговият син Владимир, който князува четири години и се помина от тоя свят. Наследник стана брат му Симеон, който пръв се нарече български цар. Той като баща си Борис имаше истинска блага душа: с всеки се отнасяше просто и добре, а особено с тия, що показваха благочестив нрав. Той беше забележителен с християнския си живот, имаше гореща вяра и усърдие за черковни дела. Затова той продължи бащините начинания и уголеми Божията проповед, като съгради по всякъде църкви, та утвърди православието и отвори широк и гладък път за Божия закон.
Народната мълва възвличаваше Климент и го правеше по-велик, отколкото сам той се мислеше. Когато тая мълва достигна до цар Симеон, тя му вдъхна и на него любов към тоя учител. Тогава царят повика при себе си светеца, захвана да приказва с него и усети освещение от неговия поглед, защото ликът на блажения Климент вдъхваше даже на враговете му преголямо уважение.
Тогава царят много приказва за православянето на българската земя и смяташе за блажено своето царуване, загдето Бог му е дарил такова добро. Климент, който възпитаваше до тогава най-умните свои ученици, които го слушаха като баща, като вярваха, че с тая почит към учителя угаждат на Бога, бе назначен за епископ на Дрембица или Велика, и така стана пръв епископ на българския народ. А когато на ръцете му се даде епископско дело, той погледна на това високо достойнство, като на стълба за възвишение до Бога, та към предишните си трудове прибави още много нови. Симеон, както даде на Климент чест, му създаде и грижи. Гледайки, че народът в тая област не е запознат с Божието слово и с Писанията и се лишава от добри наставления, Климент не даде „сън на очите си и дрямка на веждите си“, постоянно се грижеше за народа и в това намираше услада. Всякога поучаваше, всякога наставяше.
Разсейваше незнанието, уреждаше безредието. Бе станал „всичко за всякого, според нуждата на всякого“. Той учеше клира на черковен ред и на всичко, което трябва за песнопения и молитви. Той достигна неговите клирици да бъдат от най-отличните. Като просветяваше народа върху камъка на истинското християнско богопочитание, туряше твърда основа за тяхната вяра. Защото народът беше прост и неодялан. Но редом с духовната храна, Климент даваше и телесна храна на тия, които се нуждаеха от такава храна. Инак той наполовина щеше да прилича на Христа, за Когото знаеше, че заедно с учението си е раздавал и хляб на разумните, за които трябваха чудеса. Поради това той беше баща на сираците, помощник на вдовиците, за които се грижеше всякак. Вратата му бе отворена всякога за всеки беден, и никой пътник не е нощувал вън от вратата му.
За пример на живота си той взе великия Методий и, водейки се по тоя пример, стараеше се да не се отстрани от него. Като постави пред себе си за ръководство неговия живот и неговите деяния, като някоя картина от вещ живописец, гледаше да се изобразява по тая картина. Наистина, той знаеше живота Методиев така, както не го знаеше никой, защото от младост и детинство ходеше с него и гледаше с очи всичките му деяния. Той видя че народът е прост, за да отбира свещените писания, и че мнозина български свещеници знаят само да четат гръцките книги, но не ги разбират, та затова са непросветени, тъй като нямаше по български даже черковни слова. Той захвана да мисли и за това нещо, па със своите старания събори преградите на незнанието: за всички празници той състави поучения, които не съдържаха нищо високоумно, а бяха прости и ясни, каквито да може да разбира и най-простият българин; с тия поучения той хранеше душите на по-простите, като че ли ги поеше с мляко, защото не възприемаха по-корава храна. От тия поучения можеше да се научи за тайнството на празниците, които се извършваха за Христа и в чест на Христа, а също тъй и за паметта на Пресвета Богородица, чиято памет се слави много пъти през годината. На нейните чудеса са посветени от Климент много слова и повествувания. И Кръстителят не е забравен в тия похвали, в тях ще прочетеш и за чудесното намиране на главата му, ще срещнеш житията и проповедническите пътища на апостолите и пророците, подвизите на мъчениците, правилата на светите отци и пр. Казват, всички тия съчинения на български език се пазят у трудолюбиви хора. Едни от тях са написани в чест на много светии, други за похвала на Пречистата Божия Майка, като молитви и благодарствени песни. Всичко, каквото се отнася до църквата, с каквото се украсява паметта на Господ и светците Му и с каквото се възбуждат душите, всичко това Климент даде на нас, българите.
Тия съчинения той остави в манастира си, който беше създал в Охрид още при живота на блажения Борис, преди да приеме напълно Величката епископия. Като видя, че тоя княз бе опасал всичката подчинена нему България със седем църкви, като че ли бе запалил свещник от седем свещи, Климент и сам пожела да си направи свой манастир в Охрид. Освен това съгради още една църква, която оттогава стана архиепископски трон. И така в Охрид имаше три църкви: една - съборната, и две – съградени от свети Климент. Последните бяха много по-малки от съборната, но бяха по-изгледни поради своя валчест и объл вид.
Климент гледаше как и как да изпъди изпомежду българите нерадението спрямо божествени работи, да ги събира наедно, привличайки ги с хубави сгради, и изобщо да смекчава техните диви и корави сърца и тяхната дебелащина в богопознанието. Та и не е никак за чудене, че той залягаше да обърне човешкия ум към светлина и човещина. Тъй като цялата българска земя беше обрасла с диви дървета, та беше оскъдна откъм добри плодове, той и с това добро я надари: донесе от гръцко всякакъв вид питомни овощки и чрез присаждане направи дивите дървета плодовити. И чини ми се, че това направи той с цел да научи човешките души, да впускат в себе си благочестиви сокове, та да принасят на Бог плод с извършването на Неговото желание. Само това нещо той смяташе за храна. По тоя начин Климент достигаше душевна полза и, без да гледа никакви телесни потреби или да си жали душата, според божествения апостол, грижеше се само за това, как да се разшири църквата и да се спаси народът.
Климент като обичаше толкова Бога, и Бог го обикна и му даде дарба на чудотворство. Ето как го прослави той. Веднъж Климент се връщал от Главеница в Охрид, за да види, дали тукашните жители живеят християнски, и да побеседва с Бога насаме в своя обичан манастир. Из пътя забелязал двама болни немощни мъже, от които единият бил лишен от най-милото на всекиго нещо, именно от зрение. Техният вид много нажалил милостивата му душа. Но колкото лесно се смилявал той, толкова бил склонен и към смиреномъдрие: неговата грижа, тайно да направи чудо била по-голяма, отколкото желанието на немощните да добият изцеление. Затова той се озърта наоколо и, като не вижда никого, обръща очите си към небето и повдига преподобните си ръце за молитва и моли Божията помощ и със същите ръце, с които извършил молитвата, докосва се до телата на разслаблените и това докосване ги скрепило и оздравяли. И, както е казано в Исай, всеки от тях започнал да скача като елен. Незабавно се озарил с изцеление и слепият, който, щом прогледнал велегласно започнал да възвеличава Господа. Това чудо не могло съвсем да се укрие от човешките очи, защото го видял един от служителите на светеца. Климент му заръчал да не казва на никого за това, докато Климент не се представи от тоя свят.
*Откъс от произведението на архиеп. Теофилакт Охридски „Живот, деяния, изповедания и кратко изложение за чудесата на св. наш отец Климент, български архиепископ“ в изданието му на български език от 1896 г. от известния наш учен филолог Д. Матов
Източник: dveri.bg
*„Свети Климент Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Наум Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, bg.wikipedia.org