„Господи, нека Твоят огън изгори в нас всичко зло, мерзко, черно, лошо, неблагодарно. Нека Твоят Дух се всели в нашите сърца, за да станем носители на Твоят Божествен Дух…“
╫ Рождество Христово
Ние сме дошли днес да се причестим, да се съединим с Господа в деня на Неговото Рождество, когато Той се е родил на земята, за да стане един от нас, един от смъртните хора, за да преживее с нас всички човешки страдания, разочарования, горести, самота, смърт – всичко! Да преживее всичко, освен греха. За нас с вас това е началото на нов живот. Бог влиза в обикновеното, простото, земното, в обикновения човешки живот, така че той престава да бъде прост, престава да бъде земен и обикновен. Той става осветен. И тогава нас ни спохожда усещане, наречено рождение в нас на Господа.
В този ден ние сме длъжни заедно да се молим Господ да се роди в нас и ние да се родим за нов живот. Това ще бъде второ рождение. Та нали Той сам ясно и точно е казал, че този, който не се роди втори път, той не ще може да влезе в Царството Божие.
Какво означава „да се родиш втори път”? Не на всички е ясно това. Представете си човек тежко болен, прикован към леглото, живеещ от месеци в болница; но в резултат на някакви особени чудодейни лекарства този човек се вдига на крака. И той, при когото краката му не са се движили, ръцете били немощни, когото го е боляло цялото тяло, което като че било натоварено с тежки гири – изведнъж е почувствал лекота, сила, радост от живота! Ето тогава казват, че този човек „се е родил за втори път”. Понякога се случва човек да изпитва остро чувство за опасност, животът му да е заплашен от нещо, но после, благодарение на Божието застъпничество, той се избавя от него. Аз познавам хора, които са се оказвали в критично положение, но нещата са се оправяли… И те започват живота си като че отново. Те отново се раждат.
Човек, който е разбрал нещо, открил за себе си нещо важно, който е нещо преживял – той отново се е родил. Започва да гледа на всичко по различен начин. За него и хората, и природата, и събитията от живота му, и книгите, които чете – той ги вижда с други очи, във всичко звучи друга музика! Звучи така, като че са му се открили нови органи на чувствата, нови канали за преживявания. Всеки от вас знае, че съществуват в живота такива мигновения, когато ние се раждаме отново. Затова можем да кажем, че да, Господ ни е родил отново.
Когато станем християни, ние вече сме се родили за нов живот. Но това рождение не е преживяно веднъж за винаги Божие присъствие, след което вие ще вървите по безводна камениста пустинна пътека, където никой не ще ви съпровожда, не ще ви подкрепя, не ще ви показва пътя. Не, от време на време чувството за повторно рождение отново ще ни спохожда. И то е много важно в такива моменти, които са свързани с църковните или вашите собствени празници, да кажем, рождения или имения ви ден – в тези дни е необходимо да молим особено ревностно, за да се докосне Господ до нас като с език на нажежен пламък! – и тогава всичко се преобразява. Това е съвършено особено преживяване. Това трябва да чакате! Това трябва да молите от Господа!
Ето, Рождество Христово е. Разбира се, на нас ни е безкрайно драго, че Христос се е родил – това е било отдавна, преди две хиляди години. Но за нас е вярно, че Той и сега е, ражда се. И когато осъзнаем това, когато чувстваме това, когато се радваме на това, неволно ни идва мисълта: къде идва Той? В какъв живот? При кого?… При нас, изпълнените със самолюбие, всякакво самолюбие, суетност, мисли изпълнени с нищожни, просто микроскопични, ненужни като смет неща; при хора, които не умеят да обуздават нито своите очи, нито своя език, нито своето сърце, нито своите чувства. При хора, в душите на които витаят най-низки, пошли и глупави чувства: завист, осъждане на другите, превъзнасяне! При хора, които не управляват нищо, нито в своето тяло, нито в своята душа. Започваме да се храним – не можем да се удържим, не знаем мярка; тялото ни – изпълнено с леност, чувственост, блудни грехове – нищо не ръководим, всичко сме оставили на самотек. И ето това започва да изпълзява: в нас се образува отначало една рана, в нея се появяват паразити, червеи, после друга рана, трета, и в края на краищата, се оказваме покрити от главата до петите с тези струпеи, паразити, тази гадост, която превръща нашата душа в буца недъзи.
Можем ли да се очистим от всичко това? Знаем, че не можем. Ние с вас не сме деца и знаем, че това не се случва: очистваш се, но раната отново се появява. Какъв е изходът? Изходът за нас е един. Господ казва: Аз съм вашият Спасител. Ще взема върху Себе Си вашите грехове. Със Своята кръв ще измия всички тези паразити, ще измия, ще очистя вашата душа – само елате и Ми я донесете. Както казва Господ в Своето Писание: „Сине, дай Ми своето сърце” (Притч 23:26). Днес ние принасяме сърцата си и казваме:
Господи, нека Твоят огън изгори в нас всичко зло, мерзко, черно, лошо, неблагодарно. Нека Твоят Дух се всели в нашите сърца, за да станем носители на Твоят Божествен Дух, така че Той да остане у нас, от нас да се излъчва на всички страни, за да знаят хората, че у нас се ражда Христос, че сме Го срещнали и приели.
Не бива да си мислим, че сме недостойни. Никой, никога не е недостоен, защото при човека Бог е дошъл, не защото човекът е достоен за това, а защото Бог е любов! Любовта е това, което се излива, което отдава себе си, което обгръща всички! И Божията любов ни обгръща и ни дава сили да живеем. Ние живеем с Нея! Ето защо апостолът казва: „не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал 2:20). Защото когато аз „живея”, какво е това? Ходещ сбор от душевни и телесни немощи. Но когато „у мене е Христос”, то ние изправяме плещи и казваме: да, чрез нас действува Господ! И тогава у нас няма да има нито горделивост, нито самомнение, нито превъзнасяне, а само чувство на покаяние и благодарност. Защото ние ще знаем, че нашите дарования – не са наши! Всичко е от Него. Ние завинаги ще бъдем избавени от всяко превъзнасяне, от какъвто и да е риск високо да излетим, за да паднем нелепо на земята.
И така, това е най-главното. Днес не изброявам всичките ви грехове. Защото е празник. Няма да се ровим днес в греховете си. Ще видим само, че нашата душа е нечиста, тъмна, приличаща на този вертеп, тази пещера, където се е родил Господ. Той се е родил там, където хората биха сметнали, че е недостойно да се родиш: не в благополучен дом, не там където майката и младенеца са заобиколени с грижа, а при добитъка, в задния двор, в обора. Така и нашата душа е такъв обор, където, ако поискаме също може да дойде Господ. Затова ще се молим. Нищо друго няма значение. Само с вяра в Исус Христос ще се спасим.
Господи, ела и се всели в нас и очисти ни от всяка мерзост.
7 януари 1987
Източник: iztoknazapad.com
Снимка: persons-info.com
