„Ако Бог идва чрез тишината, то тогава Бог не е за мен и аз не съм за Бога.”
Притча за Маймуната и Учителя
Някога в градината на Учителя живяла маймуна. И тъй като маймуните са любопитни, тя започнала да се интересува от Учителя. Виждала, че той седи в мълчание, без да прави нищо и полека започнала да се приближава към него. С какво се занимавал този човек, било тайна. Разбира се, за маймуната най-тайнствено било, че някой стои тихо, без да прави нищо.
Постепенно тя започнала да се приближава все по-близко до Учителя, за да го наблюдава. Колкото по-близо идвала, толкова повече се удивлявала. Не просто самият човек мълчал, но и пространството около него било потресаващо тихо. Даже тя успяла да почувства вибрация, когато се приближила.
Маймуната заобичала този човек и да го наблюдава се превърнало в едно от любимите й занятия. Всеки път, когато имала време и Учителят седял в градината, тя се приближавала и сядала до него.
Веднъж тя го попитала: „Какво правиш? Моля те, разкажи ми. Аз ти се обричам, приеми ме като ученик.”
Учителят погледнал маймуната, почувствал огромно състрадание към нея и казал: „Аз нищо не правя. Ти също можеш да направиш това, тъй като това е недействие. Седи тихо – пролетта ще дойде и тревата ще порасне сама. Ти просто седи и мълчи. Когато настъпи нужният момент, внезапно ще се изпълниш с необичайна радост и покой, и с Бог. Не трябва да правиш нищо. Всяко действие в теб е възмущение. То създава грапавини, вълни. А когато умът ти е развълнуван, Бог не може да влезе. Бог влиза тогава, когато умът е спокойна повърхност, когато всичко е тихо и цари безветрие. Той влиза през вратата на безмълвието, но това е възможно само в случай че ти нищо не правиш. И така, може ли да направиш това, можеш ли да се опиташ?”
Маймуната поклатила глава и казала: „Това е невъзможно. Мислех си, че тук има нещо такова, което бих могла да направя, но това е невъзможно. Ако ми кажеш да достигна луната, бих могла да ти я донеса; ако кажеш да преместя Хималаите, бих могла да го направя; ако кажеш да накарам Ганг да тече обратно, бих могла да го направя. Та нали е известно, че в стари времена други маймуни са го правили, например Хануман. Аз съм маймуна, аз имам запас от сили, аз също мога да направя това. Но да седя тихо и нищо да не правя – това е невъзможно. Това е срещу моята природа, това ще ме побърка. Ако Бог идва чрез тишината, то тогава Бог не е за мен и аз не съм за Бога.”
Избрано от: Виктор Лавский, „Притчи человечества”, изд. Жануа 98
Рисунка: Fan Zeng monk and monkey
