Мъдростта на времето с една басня от ХІV век

(The Lady of the Tooti-Nameh or The legend of the parrot, Valentine Cameron "Val" Prinsep (1838-1904)

♥ Поучителна история за три папагала 

Един човек, достоен за похвала,
подбра със вкус три папагала,
три птици със завидна красота,
каквато трудно се намир
на тези птици
и с много обич бе успял
да ги научи да говорят
един от следните езици:
провансалски, френски и латински.
По този повод
още нещо стори:
преди добре да може
всяка птица да говори,
в устата си ни капка вино той не сложи.
Веднъж по работа, не знам къде,
стопанинът на птиците отиде.
Свещеник в неговия дом дойде - 
уж искал птиците да види.
Почтително жената го покапи
и, както се полага, го нахрани.
Той каза: „Жено, нека бог е милостив
и този ден за вас да е щастлив!“
И в тоя миг я сграбчи той без срам.
Какво желаеше свещеникът, не знам.
Едната птица викна: „О, измама!
Аз виждам: прегрешават тия двама.
On fayt tort
nostre signour!*
Рога му слагат, няма спор!“
Свещеникът я чу и се засмя: 
„Навярно, жено, ти разбра сама, 
 на френски каза тя, че с теб сега 
 на господаря слагаме рога!“ 
„Опозорена съм тогава, 
ако е жива тя, когато тук 
се върне моя мил съпруг. 
Ще я убия, друго не остава.“
Жената бързо папагала хвана 
и в миг изпълни своята закана. 
Тогава втората от трите птици, 
като видя разправата жестока, 
пророни с мъка най-дълбока: 
„Загина нашата сестра, сестрице! 
Pour dire la veritate
est mort nostre frate!*
Жестоко й затвориха устата!
Свещеникът веднага обясни:  
„А тази птица пък те обвини, 
че нейната приятелка умряла, 
защото да мълчи не съумяла 
и истината тук за нас 
е казала на глас.“

Жената много не се бави.
И тази птица тя застави
да млъкне, както с първата направи.
Щом третата видя какво се случи,
как господарката й, без замисляне дори,
погуби двете й сестри,
тя - ще не ще - от тази гледка се поучи.
На никого не можеше да се оплаче
и затова изрече тези думи,
които й се сториха най-умни:
„Audi, vide, tace
sit u vis vivere pace!“*
Свещеникът отново се засмя 
и каза: „Жено, ти я чу сама. 
Тя се оказа много предвидлива, 
ти би могла да я оставиш жива.“ 
„Що рече тя?“ - запита го жената. 
„Тя каза: за да си спести човек белята, 
щом чуе нещо или види го с очи,
за да живее в мир, да си мълчи!“
Добре тогава - съгласи се тя, - 
ще се размине тази птица със смъртта.

Съгласен съм и аз, защо да крия? 
Да бяха тъй постъпили ония, 
които гневната жена уби, 
те щяха да са живи може би. 
От трите птици, трите хубавици, 
които знаеха езици, 
най-умна се оказа третата от тях. 
Тя знаеше какво е страх, 
как трябва да се нагоди 
и да помисли хубаво, преди 
да каже туй, което е видяла. 

Това е баснята за трите папагала. 
Във всички времена добре живее 
тоз, който да се нагоди умее. 
Каквото виждат твоите очи - 
езикът трябва да го премълчи! 
И всеки трябва много да внимава, 
когато свои мисли изразява. 
За кой ли път поука ни е дала 
и тази случка с трите папагала?

Превод: Димитър Арабаджиев 
...
[1] Навреждат на нашия господар! - (ст.фр.)
[2] Затуй че каза истината, нашата посестрима умря (прованс.)
[3] Чуеш ли, видиш ли, замълчи си, ако искаш спокойно да живееш (лат.)

Из: „100 шедьоври на баснята“, издателство „Народна култура“, София, 1983 г.
Картина: The Lady of the Tooti-Nameh or The legend of the parrot, Valentine Cameron "Val" Prinsep (1838-1904), commons.wikimedia.org